Определение № 347 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3466/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. П., чрез адв. П. Н., срещу решение № 108/05.03.2025г. по гр.д.№ 964/24г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените срещу Х. Н. М. искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 85430,00 лева, представляваща сбор от 60 броя преводи на парични суми за периода 07.01.2015г.-11.11.2020г. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но, като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт, е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявените искове са облигационни, в обективно кумулативно съединение – общо 60. Всяка от исковите претенции има правното си основание в чл. 55, ал.1, предл.1 во ЗЗД и е с цена под 5000 лева. Това следва категорично от заявеното с исковата молба и е видно от влязлото в сила определение №728/02.10.2022г. по гр.д.№ 436/23 по описа на СОС, с което първоинстанционното производство пред СОС е било прекратено поради родовата му неподсъдност и делото е било препратено по подсъдност на РС Пирдоп. Ето защо, независимо от формулировката на диспозитива на потвърденото с въззивния акт първоинстанционно решение, в което се сочи общия сбор на исковите претенции, атакуваното въззивно решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК и касационното производство следва да бъде прекратено. Воден от горното, настоящият състав на ВКС