Определение № 3546 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н., вх. № 11719 от 27.09.2023 г., срещу определение № 2380/07.08.2023 г., постановено от Върховен касационен съд, ІІІ г.о., по гр. д. № 2620/2023 г., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 305886/10.10.2022 г. от Д. Н. Н. за отмяна по реда на 303 ГПК на определение № 282 от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2012/2022 по описа на ВКС, III г. о., и определение № 240 от 31.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 95/2022 по описа на САС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди също така, че определението е нищожно и се иска да бъде прогласена неговата нищожност, след което делото да бъде върнато на друг състав на ВКС, който да се произнесе с решение по съществото на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение, с което се оставя без разглеждане молба с вх. № 305886/10.10.2022 г. от Д. Н. Н. за отмяна на определение № 282 от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2012/2022 по описа на ВКС, III г. о., и определение № 240 от 31.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 95/2022 по описа на САС, прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че и двата съдебни акта /определения, постановени по реда на чл. 274 ГПК/, чиято отмяна се иска, не попадат в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Посочено е, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. Разяснено е още, че с определенията, чиято отмяна се иска, не е разрешен правен спор по същество със сила на пресъдено нещо, които да са задължителни за страните и по които спорните въпроси да не могат да бъдат пререшавани. Посочено е също така, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В конкретния случай молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според който отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. Приема се, че в случая молителката не е представила доказателства във връзка с основанието по чл.303, ал.1,т.2 ГПК, поради което основанието не е обосновано. Посочено е, че молителката се позовава и на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, която предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Разяснено е, че предпоставките на визираното основание са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от РБ нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд. Прието е, че не се излагат твърдения за предпоставките на соченото основание, както и не се твърди да е налице решение на ЕСПЧ, отнасящо се до конкретния случай. Обжалваното определение е правилно. Правилно и в съответствие с изискванията на закона и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че определения, постановени по реда на чл. 274 ГПК, чиято отмяна се иска, не попадат в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Съгласно т. 6 от тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. Както правилно е приел състава на ВКС, ІІІ г.о., с определенията, чиято отмяна се иска, не е разрешен правен спор по същество със сила на пресъдено нещо, които да са задължителни за страните и по които спорните въпроси да не могат да бъдат пререшавани. Отделно от това молителката не е обосновала и основанията по чл.303, ал.1, т.2 ГПК и чл.303, ал.1, т.7 ГПК, на които се позовава. Предвид горното, правилно молбата за отмяна на постановените по реда на чл. 274 ГПК определения на ВКС и САС, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение