Определение № 161 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1692/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба [фирма] -гр. София срещу определение от 28.09.2012 по гр.д. №15630/11 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 07.05.2012 г. по същото дело по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответната страна не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че страната, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, което следва от разпоредбата на чл.80 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя така изложените съображения, доколкото в случая в действителност списък по чл.80 ГПК на разноските направени т сраната не е представен, което се признава и от самия частен жалбоподател в самата жалба. При това положение и доколкото не е налице искане за пропуск на съда да се произнесе по самите разноски в самото решение, а евентуално грешка в изчислението и присъждането им, то налице става въпрос за изменение, а не за допълване в тази част. Съгласно изричната и недвусмислена разпоредба на закона: императивната процесуална норма в чл.80 предложение второ изисква като условие за допустимостта до разглеждане на молбата по чл.248 ГПК представянето на списък по чл.80 ГПК на направените от съответната страна разноски, а пропускът на последната да представи такъв води до преклудиране на процесуалната възможност по чл.248 ГПК да се иска изменение на решението в частта за разноските. Ето защо така постановеното определение в този смисъл предмет на настоящата частна жалба се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение