Решение № 257 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2010 г.

Решение № 257 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. 28, представляван от генералния директор П., със седалище и адрес на управление Летище С. 1540,чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 8.04.2010 г. по в. гр. д. № 105/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 2.10.2009 г. по гр. д. № 17072 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд в отхвърлителната част по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъден А. 28 да заплати на Е. Б. Х. сумата от 15 496.50 лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца от 13.02.2009 г. -13.08.2009 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2009 г., а решението в останалата част, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е оставено в сила, като са присъдени и следващите се разноски. Искането е за цялостна отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 331 от 21.03.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за възможността работодателят да уволни по реда на чл. 328, ал. 1 изр. 2 от КТ свой служител, без да има промяна на броя на служителите по щатното разписание, ако се извършва трансформация на щатни бройки от една длъжност в друга, така че новосъздадените длъжности да изискват изпълнението на различни трудови функции. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос намира следното: С постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например № 115 от 28.03.2011 г. по гр. д. № 1119/2010 г. на IV г. о., № 154 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на IIIг. о., № 184 от 2.06.2011 г. по гр. д. № 803/2010 г. на IV г. о. на ВКС/ съществуващото в практика противоречие - вече е отстранено, като се прие, че е налице съкращаване в щата при реална промяна на трудовите функции по съществуващите бройки по щатното разписание, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно място е създадена нова - с различна длъжностна характеристика. Дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени - е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос - подадената касационна жалба в случая е неоснователна, поради несвоевременното представяне от страна на работодателя /след настъпилата по чл. 313 от ГПК преклузия/ на документите, установяващи горепосочените факти на извършена трансформация на длъжности. Това е така, защото настоящият касатор, върху който - е била доказателствената тежест за установяване на реалността на извършеното съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност - не се е съобразил със задължението си - да представи в предоставения му от съда едноседмичен срок по чл. 312, ал. 4 от ГПК /т. е. до 15.09.09 г./ изисканите от него доказателства относно щатното разписание - а е направил това едва в първото по делото заседание /на 25.09.09 г./. Установените по-кратки срокове в Глава Двадесет и пета на ГПК "Бързо производство" за изпълнение на дадените от съда указания във връзка с направените от страните доказателствените искания са специални по отношение на общите срокове, установени в чл. 143 и сл. от ГПК. Съгласно чл. 313 от ГПК - преклузията не настъпва само, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а в случая за такива твърдения въобще не са излагани. При тези факти - е правилен извода на въззивния съд, че по делото липсват доказателства за наличие на структурна промяна, за която служителят е бил известен с изпратеното му предизвестие/че трудовата функция на заеманата от него длъжност "Летец-борден инженер на самолет ТУ 154" в звено "Летателна експлоатация на самолет ТУ- 154"е отпаднала и за в бъдеще тази щатна бройка е предназначена за функциите на новосъздадена длъжност "Летец- пилот, командир на самолет А-319" в новосъздадено звено"Летателна експлоатация на Airbus D-319"/. Наведените от касатора доводи във връзка с иска по чл. 344, ал. 1 от КТ - не се подкрепят от ангажирани по надлежния ред доказателства, поради което не са установени. Незаконосъобразността на извършеното уволнение е основание за уважаване и на искането на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Правилни са изводите на въззивния съд и досежно претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. В тази част въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на районния съд и е присъдил следващото се обезщетение за претендирания шестмесечен период, приемайки за установено въз основа на представената пред него трудова книжка, че ищецът не е полагал труд след посочената дата на уволнението. За да достигне до този извод-въззивният съд е преценил като нововъзникнало доказателство и затова го е приел като надлежно- изготвената от ответника след изтичане на преклузията пред районния съд /т. е. след 16.09.2009 г./- трудовата книжка на ищеца. Този извод е правилен. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК във въззивното производството страните могат да ангажират доказателства за нововъзникнали след изтичане на срока на отговора обстоятелства, които са от значение за делото и да представят доказателства за тях. В случая -трудовата книжка на ищеца е била оформена от ответника на 16.09.2009 г., а срокът, до който той е следвало да я представи пред съда е бил 1.09.2009 г. При тези факти е безспорно, че тя не е била изготвена от работодателя до предвидения в закона срок, в който е следвало да бъде представена, а е от значение за делото. Тъй като са налице изискванията на закона за нововъзникнало доказателство, ирелевантни се явяват възраженията на касатора, че забавянето на вписването на обстоятелствата не е станало по негова вина, тъй като трудовата книжка не е била при работодателя, а му е била представена впоследствие от служителя. С оглед на горното, като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на постановения въззивен акт, настоящият съдебен състав счита, че същия като правилен и обоснован следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение