Определение № 88 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 151/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Адвокат С. Ч. иска да се измени определение № 60 629 от 08.12.2021 г., постановено на основание чл. 288 от ГПК. Счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като е посочено пред първата инстанция, че ищецът ще бъде представляван от адв. Ч. пред всички инстанции. Счита, че съгласно трайната практика на ВКС, съдът не проверява основанието за предоставяне на безплатна правна помощ. Съдът не можел да обсъжда основанието на предоставяне на безплатна правна помощ. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор на молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на определението е подадена на 07.01.2022 г. Определението, чието изменение се иска е постановено на 08.12.2021 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 248, ал.1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение на адвокат Ч.. Посочената от молителя практика на ВКС засяга друг предмет на произнасяне от ВКС. А именно условията за присъждане на възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ, без изменение на обстоятелствата. Предоставянето на безплатна правна помощ от първа инстанция и за цялото производство, не е разгледана в посочените определения. Обстоятелството, че има изменение в материалното положение, също не е обсъдено. Поради това липсва разрешаване на въпроси, идентични на разглежданите в настоящето производство. С присъждането на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът разпределя отговорността за разноски. В този смисъл, съдът не може да не вземе предвид промяната в обстоятелствата, за да определи дали насрещната страна дължи разноски и кое лице е носител на вземането за разноски. Законодателят винаги реферира към промяна на обстоятелства в материалното положение на страните. Пример за това е тълкуването на чл. 83 от ГПК, така както е разяснено в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е от значение изменението в материалното положение на страната. Не може да се приеме тълкуването на молителя, че съдът не контролира предоставянето на правна помощ на основание чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗАдв. В случая, съдът преценява, не първоначалното предоставяне на правна помощ, а последващото, след постановяване на въззивното решение, подлежащо на предварително изпълнение. В този смисъл практиката, на която се позовава молителят в настоящето производство, не е приложима, тъй като не засяга промяна в обстоятелствата в хода на процеса. По изложените съображения Върховният касационен съд