Определение № 284 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№30604/13.03.2014г., подадена от Р. И. Ш.-Н., чрез адв.Н. И., срещу Определение от 05.02.2013г. постановено по възз.гр.д.№6934/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, а освен това и противоречи на разрешенията, възприети с ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответната страна МУ- Ф. по д. м. – в писмен отговор поддържа становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изтъква, че при договорено и заплатено от жалбоподателката възнаграждение за нейната защита пред въззивния съд в размер на 1000 лева, е неоснователно да се твърди, че възнаграждението за защитата на Ф. – в размер на 900 лева е прекомерно и следва да се намали. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: В разглеждания случай, договореното и платено от Ф. по д. м. – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция е в размер на 900 лева. Жалбоподателката от своя страна също е ангажирала адвокат, на когото е платила възнаграждение в размер на 1 000 лева, за защитата й пред въззивния съд по трудовия спор. Искането на Р.Ш. за намаляване и присъждане на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна в по-нисък размер, поради прекомерност, не е уважено от въззивния съд. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските, се определя в съответствие с чл.36 от ЗА и НМРАВ № 1/2004г. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника защита по двата иска – чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ - е изготвяне на отговор по въззивната жалба, процесуално представителство в съдебно заседание и представяне на писмена защита. Договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е 900 лева, който не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай възнаграждението съответства както на фактическата и правна сложност на производството, така и симетрично - на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение за нейната защита в размер на сумата 1 000 лева. При положение, че страната, която прави възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, е заплатила за собствената си защита по-висок адвокатски хонорар, извод за несъразмерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, спрямо фактическата и правна сложност на делото, не може да се направи. Предвид изложеното, подадената частна жалба се преценя за неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение