Определение № 3101 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на И. Лашков от гр. Вълчедръм против решение № 718/ 17.11.2023г., постановено по адм. дело № 702/ 2023г. по описа на Административен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 114-МИ/31.10.2023г. на Общинска избирателно комисия Вълчедръм, а И. Лашков е осъден да заплати на Б. Видин, Б. Йорданов, Д. Денков, Л. Филипов, М. Алеков, Р. Първин, К. Теофилов и А. Минин по 300лв на всеки, разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. С писмено заявление от 12.02.2024г., докладвано в проведеното открито съдебно заседание на 13.02.2024г., И. Борисов оттегля жалбата си. Оттеглянето на жалбата преди първото заседание по делото представлява десезиране на съда по оспорването и е основание за прекратяване на образуваното касационно производство по чл. 215, т. 5 АПК. По делото е постъпила и касационна жалба, с характер на частна жалба, от Б. Видин, Б. Йорданов, Д. Денков, Л. Филипов, М. Алеков, Р. Първин, К. Теофилов и А. Минин, всички чрез адв. Г. Тренчев против определение от 12.12.2023г. по адм. дело № 702/2023г. по описа на Административен съд-Монтана, с което в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер от 1200лв за всеки от молителите. С частната жалба, се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон-чл. 36, ал.2 ЗАдв, и чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се иска отмяната му и уважаване на искането за изменение на решение в частта за разноските. Насрещната страна по частната жалба И. Лашков не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 248, ал.1 ГПК вр. чл. 144 АПК определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинсатнционният съд приема, че искането за изменение за постановеното по делото решение в частта за разноските чрез увеличение до претендирания пълен размер на платени адвокатски възнаграждения от по 1200лв е неоснователно, с оглед своевременно направеното искане по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и минималния обем на извършени процесуални действия от адв. Тренчев. Определението е валидно, допустимо и правилно. При своевременно направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът следва да съобрази дали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът може да присъди възнаграждение по-малко от минимално определение размер съобразно чл. 36 ЗАдв вр. чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в съответствие с решение от 24.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Образувано е на 07.11.2023г.,проведено е само едно открито съдебно заседание на 17.11.с.г., а решението е постановено на 17.11.с.г. Молителите са конституирани по делото в качеството им на заинтересовани страни-избрани за общински съветници, които са били представлявани от един адв. Тренчев и той е заявил обща позиция за всички представлявани лица. При съобразяване на тези обстоятелства, обосновано решаващият съд приема, че справедливият размер на присъдено адвокатско възнаграждение е по 300лв за всяка заинтересована страна, общо 2400лв, съответстващи на обема на осъщественото процесуално представителство. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 и чл. 215, т.5 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,