Определение № 243 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2012 г.

Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба от 29.04.2015 г. на С. К. Б. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 212 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 1402/2012 г.на ВКС, 3-то г.о., с което е отменено решение № 1357 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1122/2012 г. на Окръжен съд – [населено място], и вместо него е постановено ново решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. К. Б. от [населено място] сумата от 12 845, 67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е била оправдана. В молбата са наведени са доводи, че е налице несъответствие между диспозитив и мотиви в касационното решение, тъй като съдът е пропуснал да осъди ответника да заплати на С. К. Б. законната лихва върху горепосочената сума. В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК ответникът по молбата районна прокуратура – [населено място], чрез прокурор Д. Ш. е подала писмен отговор, с който са релевирани доводи, че молбата е просрочена, тъй като била такава за допълване на касационното решение по реда на чл. 250 ГПК, а не за отстраняване на ОФГ по реда на чл. 247 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че молбата на С. К. Б. следва да бъде уважена поради следните съображения: Съгласно доктрината и установената съдебна практика допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК може да се иска, тогава когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение може да липсва формирана воля на съда относно допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви. Не сме изправени пред непълно решение, когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе пълно формираната своя воля. В този случай става дума за допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. В мотивите на касационно решение № 212 от 06.03.2014 г. съдът изрично е взел становище, че процесната сума се дължи ведно със законната лихва от 29.03.2011 г. до окончателното й заплащане, т. е. в случая имаме формирана правораздавателна вола по отношение допълнителното искане за лихва, но тази воля не е отразена в диспозитива на решението, поради което констатираната очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение