Определение № 181 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2306/2013 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод определение от 29.11.2013 г. по н.ч.х.д. № 2178/ 2013 г. на Районен съд – Пазарджик, с искане за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурор Д. Г. от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е изпратено за промяна на подсъдността и определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Искането се позовава на невъзможността производството по делото да бъде продължено от Районен съд – Пазарджик, тъй като всички съдии се отвели и не може да бъде формиран съдебен състав. Настъпили са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК с необходимост от промяна на териториално компетентния съд и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа подадената от В. А. Г., адвокат от [населено място] тъжба за обида. С оглед осигуряването на минимални разходи за страните и обезпеченост на нормалното движение на делото Върховният касационен съд определя Районен съд – Пловдив, пред който да се проведе наказателното производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43 от НПК,