Определение № 5256 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на кмета на община Котел, чрез процесуален представител адв. М. Костадинов, за допълване на решение № 3858 от 06.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2575/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Твърди се, че на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции, като това е било посочено и в мотивите на обжалваното решение. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. От ответната страна по делото - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФ „Земеделие“) не е постъпило становище по отправеното искане за допълване на решението в частта за разноските. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следващите съображения. С решение № 3858 от 06.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2575/2026 г., Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на кмета на община Котел срещу решение № 03-РД/362 от 17.09.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, и е осъдил касационния жалбоподател да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно правната уредба, регламентираща разноските в административното производство, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В производството по адм. д. № 2575/2026 г. в качеството на ответник се явява ДФ „Земеделие“ – именно административен акт, издаден от него, е обжалван от кмета на община Котел. Никъде в атакуваното решение № 3858 от 06.04.2026 г. не се споменава, както твърди жалбоподателя, че на касатора се следват разноски. В допълнение, дори да бяха дължими (в случай, че касционната жалба бе уважена), в нито един момент от делото не е бил представен списък, доказващ ангажирането и извършването им. Представени са единствено вносни бележки за дължимите държавни такси, чието заплащане само по себе си е условие за редовност на жалбата. Списък с разноски е представен за първи път с молбата за допълване на решението по чл. 176а от АПК, предмет на настоящото производство. А тази молба, с оглед на изложеното дотук, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение