Определение № 3254 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 74/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Национална мрежа за децата“, с ЕИК 175121020, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ №58, ет. 4, чрез изп. директор Г. Богданов, против Определение №16718/13.09.2024 г. по адм. дело №6068/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на оспореното определение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3, от АПК. Изтъква аргументи за наличие на правен интерес, тъй като оспорването на т. 9.7. от Указание №РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) за домашно лечение на временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК е способ Сдружението да осъществи на практика уставната си цел за оказване на успешно влияние върху държавната политика за подкрепа на деца и възрастни, нуждаещи се от ДХСМЦ. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил отговор от ответната страна – управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез представител по пълномощие – гл. юрисконсулт К. Обрешков. Излагат се доводи за законосъобразност на обжалваното определение и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството по адм. дело №6068/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е образувано по жалба на Сдружение „Национална мрежа за децата“ срещу т. 9.7. от Указание №РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, утвърдено от временно изпълняващия длъжността „управител на НЗОК“ (Указанието). Указанието е издадено на основание чл. 19г от Наредба №10 от 2009 г., (ред. ДВ, бр.100 от 01.12.2023 г.) за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба №10). Първоинстанционният съд е посочил, че Указанието има за предмет критериите и реда за предписването и получаването на ДХСМЦ, като в раздел II., т. 9 (подточки 1 до 9) от същото са посочени специфичните изисквания по конкретни заболявания. Оспорената т.9.7. от Указанието се отнася до заболяванията „тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено (Е43)“ и „умерено белтъчно-калорийно недохранване, (Е44.0)“. С обжалваното определение тричленният състав на АССГ е счел подадената жалба от Сдружение „Национална мрежа за децата“ (Сдружението) за процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, като е оставил без разглеждане същата и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът се е позовал на Решение №2/02.02.2010 г. по тълк. дело №4/2009 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС. Приел е, че записаните в устава на Сдружението цели – гарантиране правата и благосъстоянието на децата и семействата, включително улесняване на сътрудничеството между сходните неправителствени организации за постигането на тази цел, не обосновават пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването. Изложени са мотиви, че Сдружението не е лечебно заведение, респ. изпълнител на медицинска помощ, не е здравноосигурено лице, съсловна организация или лице, упражняващо медицинска професия. Липсата на интерес от оспорването е обоснована от решаващия съд и с довода, че т. 9.7.1. (погрешно посочена от съда като 9.7.2.) от Указанието се отнася до лица над 18 години, а Сдружението е регистрирано в обществена полза, изразяваща се в защита „правата на детето“. С оглед на така установените фактически обстоятелства, настоящият състав на ВАС приема, че определението е частично неправилно. На основание чл. 45, ал. 9 ЗЗО, условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните диетични храни за специални медицински цели се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. Издадената въз основа на законовата делегация Наредба №10 от 2009 г., в приложимата й редакция (ДВ, бр.100 от 01.12.2023 г.), визира в чл. 18, ал. 2 заплащане на ДХСМЦ по списък, определен от Надзорния съвет на НЗОК. Разпоредбата на чл. 19а от Наредбата урежда съдържанието на списъка по чл. 18, ал. 2, който следва да включва и условията за предписване и отпускане (получаване) на ДХСМЦ (т. 5). Процесното Указание №РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на ДХСМЦ за домашно лечение е издадено на основание чл.19г от Наредба №10 от 2009 г. (ред. ДВ, бр.100 от 01.12.2023 г.) и в изпълнение на ал. 2 на същата разпоредба е публикувано на интернет страницата на НЗОК. Оспорената в цялост т.9.7. от Указанието се отнася до заболяванията „тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено (Е43)“ и „умерено белтъчно-калорийно недохранване, (Е44.0)“. В т. 9.7. е посочено, че храните за ентерално хранене се предписват само за самостоятелно пълноценно хранене. Подточка. 9.7.1. от Указанието касае, от една страна, изискванията за първоначално издаване на е-протокол и определя условията, на които трябва да отговарят лицата „до 18 години“ за започване на домашно ентерално хранене – т.е. пациенти с недохранване, които не могат да посрещнат техните хранителни изисквания чрез нормален диетичен прием. От друга страна, споменатата т. 9.7.1. от Указанието съдържа и условията, на които трябва да отговарят лицата „над 18 години“ за започване на домашно ентерално хранене, като сред изискванията за издаване на е-протокол е посочено наличие на епикриза от ЛЗБП, удостоверяваща необходимостта от поставянето на сонда/стома. Преценявайки характера и правната природа на обжалваното в частта му по т. 9.7. Указание, настоящият съдебен състав намира, че обективираното в него волеизявление притежава характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. С разпоредбата се създават права и задължения за неопределен брой лица, които се отличават с общо качество (особено физиологично състояние). В случая това са здравноосигурени лица, страдащи от изрично посочени заболявания (недохранване) с код Е43 и Е 44.0), нуждаещи се от домашно ентерално хранене посредством ДХСМЦ, поради невъзможност да посрещнат хранителните изисквания чрез нормален диетичен прием. Тези лица, кандидатстващи за получаване на специалните храни, трябва да изпълняват заложените от НЗОК в т. 9.7. от Указанието специфични изисквания, респ. да приложат съответните документи, за да им бъде издаден изискващият се е-протокол и да бъдат одобрени за предписване и получаване на съответните ДХСМЦ. Следователно, налице са законоустановените предпоставки по чл. 65 АПК, характеризиращи т. 9.7. от Указанията като общ административен акт. С оспорения текст от Указанието изпълняващият длъжността „управител на НЗОК“ е създал правило за поведение, което има задължителен характер и чиято юридическа сила и действие произвежда преки правни последици в правната сфера на гражданите, нуждаещи се от специфично домашно ентерално хранене чрез ДХСМЦ. Указанията се издават от НЗОК след ежегодно допълване/приемане на списъка по чл. 18, ал 2 от Наредбата. Еднократността на действието на акта се установява и от текста на приетата нова разпоредба на чл. 19з от Наредба №10 от 2009 г. (ред. ДВ, бр.104 от 10.12.2024 г.), предвиждаща, че Надзорният съвет на НЗОК следва да възлага на управителя на НЗОК издаването на указания относно реда за предписване и отпускане на ДХСМЦ, заплащани от НЗОК, които се съгласуват с Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз. Указанията се издават в едномесечен срок от определяне на списъка по чл. 18, ал. 1, т. 5 за следващата календарна година. Към настоящия момент, обаче, все още не са публикувани нови указания за работа със списъка, въпреки че е налице допълнение към списъка от 03.04.2024 г. на ДХСМЦ, публикувано на страницата на НЗОК, с отбелязване, че списъкът е в сила от 16.08.2024 г. (https://www.nhif.bg/bg/medicine_food/diet), т.е. понастоящем действат все още оспорените в настоящото производство Указания. Указанието е публикувано на интернет страницата на НЗОК, с посочена в тях дата на издаване - 30.04.2024 г. Жалбата на Сдружение „Национална мрежа за децата“, гр. София е постъпила в съда на 16.05.2024 г., с отбелязана дата на пощенско клеймо - 14.05.2024 г. Съгласно чл. 179 АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Безспорно частният жалбоподател не е участвал в производството пред административния орган, следователно едномесечният срок за оспорване на процесното Указание не е изтекъл към 16.05.2024 г. Настоящият състав на Върховният административен съд намира, че противно на приетото от първоинстанционния съд, по отношение на частния жалбоподател Сдружение „Национална мрежа за децата“, гр. София е налице правен интерес от оспорване на т.9.7., вкл. т.9.7.1. от Указанието, но само в частта относно регламентираните условия, на които трябва да отговарят лицата „до 18 години“. Видно от Устава на Сдружение „Национална мрежа за децата“ същото е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза. Съгласно чл. 2, от Устава, Сдружението осъществява дейност, изразяваща се в защита правата на детето, с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата, т.е. приоритетна целева група са лицата под 18 години (децата). Критерият за правен интерес, заложен в разпоредбите на чл.21, ал.1, чл. 65 и чл. 186, ал.1 от АПК, който е абсолютна процесуална предпоставка за участие в производството, се дефинира с въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата. С оспорената част от Указанието се предвижда, че храните за ентерално хранене се предписват само за самостоятелно пълноценно хранене, като по този начин се застрашават и/или засягат правата и законните интереси на неопределен брой лица, в т.ч. деца, страдащи от недохранване и то негативно. С оглед защитата на правото им на достъп до ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, за Сдружение „Национална мрежа за децата“ се поражда правен интерес от обжалване на Указанието в частта му по т.9.7.(1), касаеща изискванията, на които трябва да отговарят лицата до 18 години. Правният интерес на Сдружението в разглеждания случай произтича не само от предмета на дейност и основната цел на същото, но и от дългогодишните му усилия за подобряване благосъстоянието на децата посредством многобройни застъпнически инициативи за оптимизиране на нормативната база и непосредствена работа с деца, страдащи от заболявания. По делото са налични данни за приноса на Сдружението и членуващото в същото друго такова („Общност Мостове“) за приемането от страна на НЗОК на решение за включването в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично диетични храни за специални медицински цели на двата кода (посочени в т. 9.7. от Указанието) Е43 за „Тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено“ и Е44.0 за „Умерено белтъчно-калорийно недохранване“. Горното се доказва и от общодостъпна публикация на интернет страницата на НЗОК (Новини - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), в която изрично се посочва: „На 29.08.2023 г. в НЗОК се проведе среща между представители на институцията, Министерството на здравеопазването (МЗ), Сдружение Общност Мостове, Национална мрежа за децата, и експерти по медицинските специалности „Педиатрия“ и „Гастроентерология“. Тема на срещата беше достъпът на пациентите до диетични храни за специални медицински цели, предназначени за ентерално хранене, като бяха обсъдени предстоящите стъпки, необходими за осигуряването им. Срещата премина конструктивно, в дух на разбирателство, и се постигна консенсус за продължаване на работата съвместно с консултанти и експертни съвети по включване на диагнози в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.“ В тази връзка необоснован е доводът на първоинстанционният съд, че предметът и целите на Сдружението „Национална мрежа за децата“ не са свързани със здравеопазването и защита права на пациенти, страдащи от заболявания, за които се предписват диетични храни. Да се приеме тезата на първоинстанционния съд би означавало да се обезсмисли съществуването на правозащитни (застъпнически) ЮЛНЦ в страната, което ще засегне развитието на демократичното гражданско общество, призвано да защитава правата на най-уязвимите си членове (децата). Относно обжалваната разпоредба от Указанието – подточка 9.7.1., в частта „за лица над 18 години“ (погрешно посочена от АСС като 9.7.2.), правилно решаващият съд е приел, че за Сдружението не е налице правен интерес от оспорването, тъй като се отнася до права на пълнолетни лица. С оглед изложеното по-горе, определението на първоинстанционния съд за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството се явява частично неправилно и като такова следва да се отмени в съответната част, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,