Определение № 3712 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е въз основа на постъпила молба за отмяна на решение № 498 от 12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 42185/2025 г. по описа на Софийския районен съд, депозирана от Национален център за информация и документация, БУЛСТАТ 831604711, [населено място], бул. .................... Молителят твърди, че Националният център за информация и документация (НАЦИД) не е бил страна по гр. д. № 42185/2025 г. и не е бил конституиран като участник в съдебното производство, въпреки че постановеното решение засяга пряко неговите правомощия и задължения, тъй като същото създава основание за вписване на академична длъжност „доцент“ в Регистъра на академичния състав, поддържан от Министерство на образованието и науката (МОН) чрез НАЦИД. Излага твърдения, че за посоченото по-горе решение научил на 23.03.2026 г. и в предвидения тримесечен срок депозира настоящата молба за отмяна. Молителят обосновава правния интерес от отмяната с това, че съдебното решение рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на НАЦИД, тъй като поражда задължения за него. Сочи, че със съдебното решение съдът е приел, че ищцата Е. М. заема академична длъжност „доцент“ в МФ на СУ въз основа на сключен трудов договор с университета, без да е изследвал дали този трудов договор представлява валидно основание за заемане на академична длъжност. Допълнително обосновава правния си интерес и поради факта, че с решение № 3010/17.03.2026 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, постановено по адм. д. № 9829/2025 г., съдът е отменил отказа на НАЦИД да впише Е. М. в Регистъра на академичния състав. Според молителя от решението на СРС произтичат неблагоприятни последици за НАЦИД, поради което той се явява трето лице, за което решението има сила, без да е участвало в делото. Ето защо моли на основание чл. 304 ГПК да бъде отменено решение № 498 от 12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 42185/2025 г. на Софийския районен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за прилагане на разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. Постъпил е отговор от ищцата Е. М. – Х., действаща чрез процесуалния си представител адвокат К. И. К., за недопустимост, респ. за неоснователност на молбата за отмяна. Постъпил е отговор от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ с подробно изложени съображения за недопустимост на подадената молба за отмяна. В условията на евентуалност се твърди, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІII гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгл. чл. 307, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 304, ал. 1 ГПК, намира следното: Правният интерес представлява призната от закона необходимост от търсене на защита – абсолютна процесуална предпоставка, без която съдебното производство е недопустимо. Правен интерес за отмяна по чл. 304 ГПК е налице само когато молителят е лице, спрямо което решението има сила на пресъдено нещо, въпреки че не е участвало в спора (хипотезата на необходим другар по чл. 216, ал. 2 ГПК). Защитата е предназначена изключително за материалноправни легитимации, чиито права са пряко засегнати от решението. Според Тълкувателно решение № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да е допустима молбата, молителят трябва да твърди обстоятелства, които го правят необходим другар. Решението по делото трябва да е неизбежно еднакво за всички правоимащи, включително неучаствалото трето лице. В настоящата хипотеза молителят НАЦИД претендира отмяна на съдебно решение, постановено по предявен от ищцата Е. А. М. - Х. и Софийски университет „Свети Климент Охридски“, иск да бъде признато за установено, че между нея и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ съществува трудово правоотношение за заемане на академичната длъжност «доцент» в катедра „Хирургически болести, акушерство и гинекология ” в Медицински факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски“. Страни в такова съдебно производство са ищецът и лицето, спрямо което същият твърди, че му е работодател. Молителят НАЦИД не се явява лице, което следва да бъде конституирано като необходим другар на страната на ответника. Задължително необходимо другарство е налице само тогава, когато законът изрично предвижда съвместна процесуална легитимация или когато естеството на правоотношението налага еднакво решение спрямо всички субекти. Материалното правоотношение тук е трудово правоотношение, чиито субекти са единствено служителят и работодателят (Софийският университет). Законът не предвижда държавният орган, водещ регистъра, в случая НАЦИД да бъде задължителна страна в спорове за съществуване на индивидуални трудови договори. Националният център за информация и документация (НАЦИД) е държавна институция в България, чиято основна мисия е да подпомага академичното и професионалното развитие, науката и образованието. Същият поддържа и администрира важни публични бази данни, вкл. и регистъра на академичния състав в Република България, представляващ електронна база данни с публичен достъп, съдържаща информация за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор” и/или научна степен „доктор на науките”, за защитените дисертационни трудове и за лицата на академични длъжности в Република България. В обосновка на молбата си НАЦИД смесва два напълно различни правни института: сила на пресъдено нещо и задължението за зачитане на влязлото в сила решение. Силата на пресъдено нещо (чл. 298 от ГПК) регулира субективните предели на съдебното решение. Тя обвързва единствено страните но делото и им забранява да пререшават същия спор. НАЦИД не е обвързан от СПН, тъй като решението на СРС не влияе пряко и не засяга правната сфера на молителя. Задължението за зачитане на съдебното решение (чл. 297 ГПК) урежда обективното действие на съдебния акт спрямо всички държавни органи и институции. То вменява задължение на органите (включително НАЦИД) да приемат за установено това, което е постановено от съда, и да съобразят административната си дейност с него. Наличието на общо задължение по чл. 297 от ГПК за зачитане на решението обаче не превръща НАЦИД в субект, спрямо когото решението има сила на пресъдено нещо, и съответно не му дава право да иска отмяна по реда на чл. 304 от ГПК. Разпоредбата на чл. 304 от ГПК изисква като абсолютно условие за допустимост влязлото в сила решение, срещу което е подадена молбата за отмяна, да разпростира своята сила на пресъдено нещо спрямо третото лице, независимо от това че то не е било страна по делото. Съгласно мотивите в т. 10 от ТР № 7/2014 год. на ОСГТК когато Върховният касационен съд в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. В диспозитива на тълкувателното решение (т. 10) изрично е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая молбата за отмяна е подадена от страна, която не се явява легитимирана да иска отмяна на въпросното съдебно решение по реда на Глава 24 ГПК, поради което същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като такава, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Молителят не въвежда надлежни твърдения, основани на закона, че се явява трето лице – необходим другар на страната на ответника. Твърдените от НАЦИД нарушения на ЗРАСРБ са изцяло ирелевантни за производството по отмяна. Дори такива нарушения да съществуват, пътят за тяхното отстраняване е друг, а не чрез ревизия по реда на извънредния способ за отмяна на решение по частноправен спор. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІII гр. отделение,