Решение № 6014 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Гъбиланд“ ЕООД със седалище [населено място], община Пазарджик за отмяна на влязло в сила решение № 13323 от 09 .12. 2024 год., постановено по адм. дело № 5641/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила решение № 769 от 26 .02. 2024 год., постановено по адм. дело № 784/2023 год. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на „Гъбиланд“ ЕООД- [населено място] против Ревизионен акт № Р-16001322005708-091-001 от 16 .05. 2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 245 от 10 .07. 2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. В искането се твърди, че са налице основания по чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Навеждат се доводи за открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, получени от трето лице – доставчика „Старт 57“ ЕООД. Като такива подателят на искането представя 17 фиша с № 818745, № 818591, № 818744, № 018435, № 215882, № 216265, № 215900, № 18447, № 818727, № 213205, № 655376, № 018734, № 018440, № 018445, № 215892, № 215881 и № 818746. Твърди се, че всички са издадени от РУ -Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик, за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата на водачи на МПС, ползвани от "Старт 57" ЕООД за доставките на гъби до производствената база в [населено място]. Според подателя на искането за отмяна, тези фишове удостоверяват, че водачи, работещи по трудов договор и управляващи МПС на доставчика "Старт 57" ЕООД, при изпълнение на служебните си задължения са спирани, проверявани и санкционирани, което доказва косвено, че през лятото на 2022 год. е извършван превоз на гъби от доставчика "Старт 57" ЕООД до базата на молителя в [населено място]. На следващо място се излагат доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Посочва се, че защита на дружеството „Гъбиланд“ ЕООД е била възложена на адвокат М. Менков с оглед неговата личност – знанията и уменията, които притежава и въз основа на които е взето решение договорът за процесуално представителство да бъде сключен именно с него. Вместо това, по делото пред Административен съд - Пазарджик се е явявала адв. А. Милева, касационната жалба е изготвена и подписана от адв. С. Г. Каракушева, а по делото пред Върховния административен съд се е явявал адвокат Атанасов. Искателят намира, че в случая извършената подмяна в лицето на представляващия е довело до неправилно събиране и преценяване на доказателствата, които съпътстват процесните доставки от "Старт 57" ЕООД, съответно преупълномощените лица не са предприели най-добрите действия в защита на интереса на „Гъбиланд“ ЕООД и в тази връзка дружеството не е било надлежно представлявано пред съда. На последно място се твърди, че делото е било компрометирано /опорочено/ още на първата инстанция, тъй като е осъществен външен натиск от страна на прокурор от Окръжна прокуратура- Пазарджик - Ж. Пенев под всякаква форма както на страните по делото, така и на съда при събирането на доказателствата и вземането на решение. По тези съображения се претендира отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд- Пазарджик. В проведено на 05.06.2025 г. открито съдебно заседание подателят на искането, „Гъбиленд“ЕООД- [населено място], община Пазарджик, редовно призован, се представлява от адв. С.Кънев който представя по делото като писмени доказателства –протокол от проведено открито съдебно заседание от 28 януари 2025 год. по адм. дело № 544/2024 год. по описа на Административен съд- Пазарджик, в което е разпитан свидетелят М. Т. – полицейски служител към Специализирани полицейски сили – гр. Пловдив и жалба до директора на ОД на МВР – Пазарджик, подадена от А. К., управител на „Старт 57“ ЕООД, срещу А. Т. и С. Т., и двамата полицейски служители към ОД на МВР-Пазарджик, съдържаща искане за дисциплинарна проверка на посочените лица. В проведеното на 05.03.2026г. по делото съдебно заседание молителят не се представлява, но представя по делото четливи копия на описаните в молбата за отмяна 17 бр. писмени доказателства, както и решение № РД-СИ-63/09.06.2025г. на МРРБ-АПИ ,приети от съда. Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Ц. Дамянова, в писмено становище излага доводи за неоснователност на подаденото искане за отмяна и иска отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на „Гъбиланд“ ЕООД – [населено място] против ревизионен акт № Р-16001322005708-091-001 от 16.05. 2023 г., издаден от П. Д. Стоев на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и С. М. Звездов на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 245 от 10.07. 2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С решение № 769 от 26.02. 2024 год., постановено по адм. дело № 784/2023 год., по описа на Административен съд- Пазарджик е отхвърлена жалбата на „Гъбиланд“ ЕООД – [населено място] против Ревизионен акт № Р-16001322005708-091-001 от 16. 05. 2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 245 от 10 .07. 2023 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В случая спорът се отнася до отказано право на приспадане на данъчен кредит на „Гъбиланд“ ЕООД – [населено място] за данъчен период - м. септември 2022 год., в общ размер на 493 099,50 лв. и лихва 98 619, 90 лева по 60 броя фактури, издадени от „Старт 57“ ЕООД. След извършената проверка контролните органи са стигнали до извода, че с процесните фактури, издадени от доставчика „Старт 57“ ЕООД, е документирано привидно извършване на доставки на стоки, т.е. не са налице реално осъществени облагаеми доставки. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че органите по приходите са стигнали до правилния извод, че в случая няма реално извършени доставки на стоки, поради което на ревизираното лице правилно не следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Посочено е също така, че както "Старт 57" ЕООД, така и ревизираното дружество „Гъбиланд“ ЕООД- [населено място] не са представили безспорни доказателства относно реалното прехвърляне на собствеността на стоките и тяхното транспортиране, поради което жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, оставен в сила с решение на директора на ОДОП-Пловдив, е отхвърлена като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Върховния административен съд от „Гъбиланд“ ЕООД – [населено място] и е потвърдено с решение № 13323 от 09.12.2024 год., постановено по адм. дело № 5641/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. В решението си тричленният състав на ВАС е приел, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже защитната си позиция и да опровергае изводите на органите по приходите в процесния ревизионен акт и ревизионен доклад към него. Посочено е, че данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, които по безспорен начин да потвърждават, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с данък добавена стойност (ДДС) негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В заключение е прието, че съвкупната преценка и съпоставката на ангажираните доказателства по делото води до извод за правилност на първоинстанционното решение. Представените пред настоящия петчленен съдебен състав на ВАС, Първа колегия доказателства не водят до различни изводи. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилно постановени такива поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Във всички случаи, новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. Както бе посочено по-горе, в настоящото производство искателят представя 17 броя фиша за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата на водачи на МПС ползвани от "Старт 57" ЕООД, за които твърди, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Настоящият състав счита, че представените фишове не представляват нови писмени доказателства. На първо място - от направената проверка се установява, че шест броя фиша с № 213205, № 018550, № 655376,№ 018140, фиш от 28.09.2022 г. и фиш от 20.09.2022 г. се намират в корицата на първоинстанционното дело от стр. 1920 до стр. 1925. Тези доказателства са представени от процесуалния представител на жалбоподателя, приети са и са обсъдени от съда. В решението на първоинстанционния съд е посочено, че именно с два от тези фишове от 28.09.2022 г. и от 20.09.2022 г. не може да се установи с какво е било натоварено конкретното пътно превозно средство и в какъв обем. Прието е, че за конкретния шофьор и маршрут в Агенция „Пътна инфраструктура“ липсват данни за неговото движение, като не се установява ежедневно такова и съобразно представените фишове-глоби. От изложеното следва изводът, че представените 17 броя фиша, издадени от РУ Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик, за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата, не представляват нови доказателства, които да се отнесат към фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на това правно основание е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото ѝ на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая искателят твърди, че е налице втората хипотеза, а именно, че в следствие на нарушаване на административнопроизводствените правила "Гъбиланд" ЕООД не е било надлежно представлявано в производствата пред Административен съд Пазарджик при разглеждане на адм. дело № 784/2023 год., както и в производството пред Върховния административен съд при разглеждане на адм. дело № 5641/2024 год. Настоящият състав не споделя изложеното в искането за отмяна. Видно от данните по делото в производството пред Административен съд - Пазарджик са представени пълномощно за процесуално представителство (стр. 1832) и договор за правна защита и съдействие № 1322 от 11 октомври 2023 год. (стр. 1927). С представеното пълномощно жалбоподателят "Гъбиланд" ЕООД- [населено място], чрез управителя А. З., е упълномощил Адвокатско дружество „М. Менков и съдружници“, представлявано от адвокат М. Менков. В пълномощното е вписано, че същото важи до приключване на производството пред всички съдебни инстанции, а в изречение последно изрично е посочено, че пълномощникът има право да преупълномощава други адвокати/адвокатски сътрудници да извършват изцяло/с част от правата на настоящото пълномощно. В представения Договор за правна защита и съдействие, сключен между "Гъбиланд" ЕООД и Адвокатско дружество „М. Менков и съдружници“, е посочено, че във връзка с процесуалното представителство Клиентът предоставя изрично на Дружеството и преупълномощените от дружеството адвокати редица права, в т.ч. да се разпорежда с предмета на делото, да оттегля или да се отказва от иска/жалбата, както и да подготвя, подава и получава всякакви документи – молби, жалби, възражения, писмени защити, уточнения, решения и пр. в това число и услуги посочени в разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата. По делото своевременно е представено и пълномощно от 20.10. 2023 год. за преупълномощаване на адв. А. Милева, подписано от адв. М. Менков, която е осъществила процесуалното представителство на "Гъбиланд" ЕООД пред Административен съд - Пазарджик. Действително касационната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от "Гъбиланд" ЕООД, чрез адв. С. Каракушева, но към нея е приложено доказателство за процесуално представителство на адв. Каракушева, а именно пълномощно от 15 .03. 2024 год. за преупълномощаване (стр. 19), подписано от адв. М. Менков. По делото е налице и пълномощно от 15.11. 2024 год. за преупълномощаване на адв. А. Атанасов (стр. 36), осъществил процесуалното представителство на "Гъбиланд" ЕООД в проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.11. 2024 год. С оглед така установеното "Гъбиланд" ЕООД – [населено място] е било надлежно представлявано в производствата пред Административен съд- Пазарджик при разглеждане на адм. дело № 784/2023 год., както и в производството пред Върховния административен съд при разглеждане на адм. дело № 5641/2024 год., за което своевременно са представени пълномощни за процесуално представителство и преупълномощаване, поради което не е налице твърдяното в искането за отмяна основание по чл. 239, т. 5 АПК. Неоснователно е и последното твърдение в искането за отмяна, а именно: че е осъществен външен натиск под всякаква форма както на страните по делото, така и на съда при събирането на доказателствата и вземането на решение от страна на прокурор Ж. Пенев от Окръжна прокуратура Пазарджик. Същото твърдение е голословно и не е подкрепено с каквито и да било относими доказателства. Не е представена влязла в сила присъда или друг акт с подобно съдържание, поради което подобно оплакване не може да се отнесе към нито едно от лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания за отмяна на влязло в сила решение. Водим от горното, настоящият състав счита, че искането за отмяна е неоснователно и по това възражение. По отношение на представения от процесуалния представител на искателя протокол от открито съдебно заседание, проведено на 28 януари 2025 год. по адм. дело № 544/2024 год., по описа на Административен съд - Пазарджик и жалба до директора на ОД на МВР – Пазарджик, следва да се посочи, че цененето на показания на лица, обективирани в протокол по друго дело, е абсолютно недопустимо, а жалбата, подадена от А. К., управител на „Старт 57“ ЕООД, срещу полицейски служители към ОД на МВР-Пазарджик е неотносима към настоящия спор. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно поради неналичие на нито една от сочените в него хипотези на чл.239, т.1 и т.5 от АПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и своевременното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответната страна, на Национална агенция за приходите, която се явява юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото обаче не следва да се изчислява съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, а по чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като настоящото производство е по реда АПК, а не по реда на ДОПК. Ето защо, настоящият състав, като съобрази вида и количеството на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, а именно представено писмено становище по подаденото искане за отмяна и без участие в открито съдебно заседание, приема, че в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, равностойни на 102,25 евро / сто и две евро и 25 евроцента/. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия