Определение № 119 от 24.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 224/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу определение №13 от 10.01.2022г. по в.ч.т.д. №1071/2021г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение №264821/08.10.2021г. по т.д. №2949/2017г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение са върнати подадените в производството по несъстоятелност на „Брин“ ООД молби за предявяване на вземания на НАП с вх.№345944/30.08.2021г. и с вх.№347776/10.09.2021г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение и моли да бъде отменено. Твърди, че въззивният съд в нарушение на закона прилага субсидиарно разпоредбата на чл.129 ГПК вр. чл. 621 ТЗ по отношение на молбата за предявяване на вземания по чл.685, ал.2 ТЗ. Поддържа и довод, че предявените с молбите публични вземания са определени по основание и размер, като са приложени съответни справки за задълженията и писма от съответните общини, както и разпореждания на директора на ФГВРС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК, но се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. В конкретния случай се атакува определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение на съда по несъстоятелността за връщане на процесните молби за предявяване на вземания от кредитора НАП. Молбите са върнати поради неизпълнение на указанията за отстраняване на тяхната нередовност чрез уточняване на основанието и размера на отделните публични вземания съгласно чл.685, ал.2 ТЗ. Определението на съда по несъстоятелността за връщане на молба за предявяване на вземания по реда на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, не е сред актовете по чл.613а, ал.1 ТЗ, но има преграждащ характер и подлежи на обжалване по реда на ГПК само пред апелативен съд съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ. С постановяването на определението на Апелативен съд- София по частната жалба срещу първоинстанционното определение е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение