Определение № 50343 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 943/2022 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 4209 от 13.05.2022г. на М. Д. М., с която се иска изменение на определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 943/2022 г., ВКС, ІV г.о., в частта за разноските, във връзка с направено в частната му касационна жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК. От И. И. М. чрез адвокат Й. Б. от АК-София е постъпило становище на 31.05.2022 г. с доводи за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, а по същество, че е неоснователна. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като присъжда онези от тях, които спечелилата страна е доказала, че са извършени с надлежни писмени доказателства. За да възникне отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК е необходимо ответната страна да бъде надлежно уведомена и да е упражнила процесуални права по образуваното производство, както е в случая. Ето защо, съдът дължи произнасяне по направеното в частната касационна жалба възражение да бъде намалено адвокатското възнаграждение на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, независимо от представянето на списък за разноските на молителя, тъй като искането за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК не е за сторените от него разноски, а за заплатеното възнаграждение за един адвокат от ответника. В този смисъл, доводите за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК са неоснователни, а молбата за изменение на определението в частта му за разноските следва да бъде уважена поради следното: С определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 943/2022 г., настоящият състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частна жалба с вх.№ 20290/12.11.2021г. на М. Д. М. и е присъдил разноски от 600 лева в негова тежест, тъй като съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Преграждащото определение на Върховния касационен съд е потвърдено, поради което настоящият състав следва да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно, тъй като при съпоставяне на фактическата и правна сложност на делото с обема на предоставената адвокатска защита е видно, че спорът е бил концентриран единствено върху допустимостта на частната касационна жалба на М. Д. М., с оглед на което заплатеното от насрещната страна И. И. М. адвокатско възнаграждение от 600 лева следва да се редуцира до посоченото в чл.7, ал.1, т.7 (нова–ДВ, бр.2 от 2009 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 10.02.2022 г., т.е. до сумата от 200 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение