Решение № 9353 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2017 г.

Решение № 9353 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Н. О. К." ООД - гр. С. чрез управителя си М. Д. срещу решение № 806/13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3184/2014 г. по описа на Административен съд, С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 9/02.09.2013 г., издаден от служител при Р. К. село, С. община, с който са установени задължения за данък върху недвижим имот в размер на 297,73 лв. и такса битови отпадъци в размер на 3 405,71 лв. и лихви за просрочие за недвижим имот, собственост на дружеството и за периода от 01.04.2008 г. до 31.12.2012 г. Посочено е в касационната жалба, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наред с квалификациите към докладчика на обжалваното решение, които представляват голяма част от касационната жалба, което не я прави мотивирана откъм посочените отменителни основания, все пак в нея се сочи, че съдът е постановил решението си свръхпетитум, тъй като искането е било за отмяна на акта от 02.09.2013 г. и допълнително да бъде обявен за нищожен. Твърди се от касационния жалбоподател, че е налице погрешно третиране от съда на безспорни доказателства и експертизи - графологична и счетоводна, доказателства от ЧЕЗ и други институции. Сочи се също така, че решението е постановено без да се спазят разпоредбите на ЗМДТ и ДОПК, както и че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че съгласно чл. 21 ЗМДТ ответникът е следвало да определи данъчна оценка на имота - 41 996 лв., тъй като според жалбоподателя и отчетната стойност на имота и цената му на придобиване е една и съща, а не определената от ответника отчетна стойност в размер на 63 673,19 лв. Излага се оплакване в тази връзка, че неправилно съдът не е зачел подадената от дружеството декларация по чл. 17 ЗМДТ със съответната отчетна стойност - с ДДС 41 996 лв., която е подадена още на 25.03.2008 г., но въпреки това съдът не бил уважил твърдението, че имотът е започнал да се използва едва от месец ноември 2010 г., което било доказано с документи от ЧЕЗ, поради което не е следвало дружеството да се облага с данък от 2008 г. до ноември 2010 г. Относно искането за обявяване на оспорения акт за нищожен касационният жалбоподател се позовава на ТР № 5/13.12.2016 г. на ВАС предвид, че актът е издаден от старши инспектор, а не от ръководител на службата към Р. К. село. Т., че данъкът, който следва да бъде определен за недвижимия имот на дружеството е в размер на 19,27 лв., а по отношение на таксата битови отпадъци следва да се зачете стойността по експертизата в размер на 1 141,48 лв. да бъде намалена с 12%, тъй като било доказано, че частта от улицата, касаеща имота не е почиствана, за което били представени доказателства (от стр. 255 до стр. 514). Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за установяване задължения по декларация за определените за внасяне данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, както и присъждане на адвокатски хонорар по представения списък по чл. 80 ГПК и за експертизи, както и разноските за изготвяне на касационната жалба пред ВАС. "Н. О. К." ООД - гр. С. чрез управителя си М. Д. е депозирал и частна жалба срещу разпореждане № 1314/27.02.2017 г. по адм. дело № 3184/2014 г. на Административен съд, С.- град, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството с искане за отвод на състава на първоинстанционния съд и за отмяна хода на делото по същество, като със същото разпореждане е прекратено производството по делото по отношение на тази молба. Ответникът по касационната и частната жалба дирекция "Общински приходи" - С. при Столична община чрез процесуалния си представител юриск. И. я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение, както и че касационната жалба е недопустима, тъй като с нея се атакува акта на друго основание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претендирания адвокатски хонорар, се прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. По касационната жалба. Относно компетентността на органа, издал оспорения акт за установяване на задължения по декларация (за краткост по-нататък в изложението ще се изписва като АУЗД) първоинстанционният съд е посочил, че е представена по делото единствено заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на Столична община, в която се сочи и като служебно известна на ответника по делото в обсъденото решение № МДТ-РД-22-01-30/26.07.2013 г. при обсъждане компетентността на органа, издал предходен АУЗД за установяване на задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за същия имот и данъчни периоди. Прието е от съда, че с тази заповед са определени конкретни длъжностни лица в дирекция "ПАМД" при Столична община, които извършват установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местните данъци и такса битови отпадъци, сред които длъжностни е и "старши инспектор", каквато е заемана от издателя на оспорения акт, като е посочено от съда, че тази заповед е издадена на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК. Изложени са мотиви в тази връзка в обжалваното решение, че с цитираната заповед е доказана компетентността на органа, който да установи дължимия данък върху недвижими имоти, но тя не произтича пряко от същата заповед органът да установи такса битови отпадъци по реда на ДОПК, а според съда това правомощие произтича пряко от закона. Съдът е изложил мотиви относно искането за обявяване нищожността на процесния АУЗД че към датата на издаване на заповедта в закона е бил установен различен процесуален ред и компетентност за установяване на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като съдът се позовава на чл. 4, ал. 1, 3 и 4 ЗМДТ, като е предвидено, че ДОПК се прилага само за "установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци" от компетентни служители от общинската администрация, определени с изрична заповед на кмета на общината, които в това производство имат качество на органи по приходите. Посочено е от съда, че в чл. 8, ал. 5 ДОПК е определена териториалната компетентност за местните данъци - местонахождението на общината, в чийто бюджет следва да постъпи местния данък и е прието от съда, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган с правомощия като орган по приходите въз основа на заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на Столична община. Относно доводите на жалбоподателя, свързани с нарушение на процедурата по чл. 107, ал. 3 във връзка с чл. 103, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че те са свързани с материалната законосъобразност на акта и са неотносими към преценката за нищожност на АУЗД, което съдът следва да разгледа. По същия начин съдът е приел, че не съставлява изключващо основание до степен на нищожност на акта, установяването на задължение за данък върху недвижими имоти, когато имотът не се ползва, а то според съда произтича от чл. 13 ЗМДТ. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че оспореният АУЗД в частта за установените задължения на дружеството за данък върху недвижим имот, е издаден от компетентен орган. В частта за установените с АУЗД задължения за такса битови отпадъци първоинстанционният съд е приел, че тази такса се определя в годишен размер въз основа на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ с решение на общинския съвет при съобразяване на определени параметри, посочени в разпоредбата. Съдът е дал положителен отговор на въпроса допустимо ли е с АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК да се установи задължение за такса битови отпадъци при подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за нежилищни имоти на предприятия, като в тази връзка съдът е посочил и препращането към чл. 9б ЗМДТ. Относно възраженията на дружеството-жалбоподател относно размера на отчетната стойност на недвижимия имот, съдът е приел, че те са относими към материалната законосъобразност на акта, а не при разглеждане дали е нищожен. Посочено е в съдебното решение, че въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза имотът на дружеството попада в рамките на територия, на която е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и е приел принципно заключението на вещото лице, че таксата битови отпадъци за имота се дължи, с изключение за периода от 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г., което било прието и в оспорения АУЗД ( таблица на лист 87 от делото). Относно забраната по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ такса битови отпадъци да се определя въз основа, която представлява данъчна оценка на имотите съдът е изложил мотиви, че тази разпоредба не е приложима през процесните периоди, а е въведена с изменението с ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 01.01.2015 г. и затова е прието от съда, че за периода от 01.04.2008 г. до 31.12.2012 г. е било допустимо да се установи задължение за такса битови отпадъци на база данъчна оценка. Относно твърдението на жалбоподателя за подаде декларация по чл. 27 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цената на услуги, предоставяни от Столична община, съдът е счел, че не е доказано по делото тази декларация дружеството да е подало пред орган на общинската администрация. Относно ползването на имота в обжалваното решение са изложени мотиви, че от момента на издаване на разрешение за ползване на имота, принципно и сградата и офис № 4, собственост на жалбоподателя, е допустимо да бъдат ползвани и единствено по заявление на собственика, че имотът няма да се ползва, може да се изключи плащането на такса битови отпадъци, но такова изявление според съда не било направено валидно поради недостигане на декларацията по чл. 27 от Наредбата до компетентните органи на общинската администрация и поради това е прието, че такова изявление не е направено. Въз основа на посочените по-горе мотиви, първоинстанционният съд е приел, че оспорения АУЗД не е нищожен. Обжалваното решение е правилно постановено. С АУЗД № 9/02.09.2013 г. на касационния жалбоподател "Н. О. К." ООД са установени задължения за данък върху недвижим имот офис и такса битови отпадъци за период от 01.04.2008 г. до 31.12.20102 г. За проверка валидността на един индивидуален административен акт, следва да се установи дали той е издаден в предписаната от закона форма, като условие за неговата действителност и дали е издаден от оправомощения от закона административен орган. Първоинстанционният съд се е произнесъл по валидността на индивидуалния административен акт, предвид направеното изрично изявление на жалбоподателя в молба от 06.06.2014 г., тъй като първоначално с три поредни подадени жалби до съда, е оспорен мълчалив отказ на Столична община - ПАМДТ за преизчисляване на дължим данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци. Впоследствие, както се посочи съдът е поискал от жалбоподателя да уточни жалбата, като с молба от 06.06.2014 г. искането на жалбоподателя е за обявяване на АУЗД № 9/02.09.2013 г. за нищожен. Правилно съдът е посочил в решението си, че жалбоподателят оспорва компетентността на органа, издал АУЗД - старши инспектор, а не ръководите на службата към Район "Красно село". В този смисъл неоснователно се сочи от касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по искането му за отмяна като незаконосъобразен на административиня акт, нито пък съдът се е произнесъл свръхпетитум, след като изрично с молба от 06.06.2014 г. е уточнено от жалбоподателя, че иска съдът да обяви нищожността на АУЗД. За прецизност следва да се отбележи, че с определение от 10.05.2014 г. съдът е оставил без движение жалбите до съда, като е указал жалбоподателят да уточни оспорения от него акт, като в определението е посочено, че е изтекъл срокът за оспорване законосъобразността на акта предвид, че той е мълчаливо потвърден от решаващия орган поради непроизнасянето му в срока по чл. 156, ал. 4 ДОПК и в хипотезата на ал. 5 на същата разпоредба срокът за обжалване на мълчаливо потвърдения акт е започнал да тече от 07.12.2013 г., а жалбите (3 поред) са подадени на 19.03.2014 г., т. е. след срока за обжалване. Указано е от съда, че това пропускане на срока е относимо само ако евентуално се иска отмяната на акта, но не и ако се иска неговата нищожност, оспорването за което може да се предяви безсрочно. Именно във връзка с тези указания на съда жалбоподателят е уточнил, че иска нищожността на акт и всички оплаквания, че съдът е следвало да се произнесе и относно материалната законосъобразност, са неоснователни Съдът е извършил проверка на компетентността на издателя на ревизионния акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ, определящи компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Неоснователно се възразява от касационния жалбоподател, че АУЗД, който е оспорен пред първоинстанционния съд не е следвало да се издава от старши инспектор, а от ръководителя на службата на Р. К. село. П. в обжалваното решение е обсъдена приложената по делото заповед № РД-09-3917/27.10.2008 г. на кмета на Столична община, от която се установява кои са определените служители и длъжности, които да установяват, обезпечават и събират местни данъци и такса битови отпадъци. Издателят на оспорения пред първоистанционния акт фигурира в тази заповед и като се има предвид указаното в чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ, обосновано и в съответствие със законовите изисквания е прието в обжалваното решение, че актът е издаден от компетентен орган. Относно таксата битови отпадъци съдът правилно е посочил, че цитираната заповед на кмета на Столична община не определя компетентността на органа да установи задължение за такса битови отпадъци. Тази компетентност, както правилно е прието в решението произтича пряко от закона, позовавайки се на чл. 9б ЗМДТ. Обосновано с чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ съдът относно таксата битови отпадъци е приел, че компетентността произтича пряко от закона, поради което законът не е делегирал на кмета правомощие за издаване на нарочна заповед за определяне на компетентните служители от общинската администрация. Предвид на това изводите ме, че АУЗД е издаден от компетентен орган, който е изразил своето властническо волеизявление, са законосъобразни. Всички останали оплаквания пред първоинстанционния съд са относно преценката за материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, а не към неговата валидност. Съдът не е следвало да обсъжда дали административният акт е унищожаем, но въпреки това е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, макар да не е имал такова задължение, но предвид че мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, настоящият съд само е длъжен да отбележи, че оплакванията във връзка с установяване данъчната основа за установяване на задължения за данък върху недвижим имот, отчетната стойност на имота относно определянето на таксата битови отпадъци, характера на имота - апартамент или офис, ползването или не на имота при определяне на задължението за данък, процедурата по определяне на задълженията по чл. 107, ал. 3 във връзка с чл. 103, ал. 1 ДОПК във връзка с подадената декларация, както и твърдението на жалбоподателя за недължимост на таксата битови отпадъци, правилно съдът е приел, че не касаят валидността на акта. И макар съдът да не е бил задължен да отговаря на възраженията и доводите на жалбоподателя относно допуснатите и изслушани от съда съдебно- счетоводна и съдебно-графологическа експертиза предвид, че се оспорва само валидността на административния акт, съдът подробно ги е обсъдил. Неотносими към проверката за валидност на акта са и мотивите в обжалваното съдено решение относно оспорените официални документи, тъй като тяхната преценка е дали е осъществено реално сметоизвозване в района на местонахождението на недвижимия имот, а това е въпрос относно това дали актът е материално законосъобразен или не. Правилно, след като е установил компетентността на органа, който да установи задълженията за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци съдът е приел, че АУЗД № 9/02.09.2013 г. е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и формално съдържа всички фактически и правни основания за издаването му, поради което не са допуснати нарушения на законовите изисквания за форма, поради което като е приел, че е валиден, а не нищожен, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. След постановяване на решението с молба жалбоподателят е поискал отвод на съдия Н. А., както и да се отмени хода по същество на делото. С обжалваното пред настоящия съд разпореждане № 1314/27.02.2017 г. съдът е оставил молбата без разглеждане и е прекратил в тази част производството по делото предвид, че то вече не е висящо и е недопустимо да се разгледа от състава на съда, постановил обжалваното решение, както по отношение искането за отвод, така и за отмяна хода по същество. Обжалваното разпореждане е правилно постановено. След постановяване на решението си първоинстанционният съд няма задължение за процесуални действия, освен по реда на чл. 248 ГПК и/или по реда на чл. 175 и чл. 176 АПК. В случая жалбоподателят е поискал отвод на съдията, след като последният е постановил решението си. Процесуалната възможност за жалбоподателя след постановяване на решението е неговото обжалване в случай, че не е пропуснат срока за обжалване и такова обжалване е проведено пред настоящия касационен състав. Промяна на състава на съда чрез искането за отвод страната може да прави до приключване на делото с решение, но не и след това. Това не може да направи и касационната инстанция, която след като е сезирана с жалбата срещу обжалваното решение, дължи решение, ако не са налице други процесуални пречки. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят е искал отвод на съда и по време на разглеждане на делото, но съставът на съда приел, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК и е оставил искането без уважение, като частната му жалба е оставена без разглеждане от състав на ВАС, Седмо отделение. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел за недопустима молбата, поради което обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските: На касационния жалбоподател предвид изхода на делото не се дължат разноски. На ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 489,24 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение