Определение № 12019 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Б. Л. от гр.Вълчедръм, обл.Монтана. Искането е за отмяна на влязло в сила решение №9534 от 20.08.2024г., постановено по адм. дело №5157/2024г. на Върховен административен съд, трето отделение. Според представената от искателя на 14.04.2025г. "касационна жалба" се твърди наличие на основанията по чл.239, т.1, т.2 и т.5 от АПК. По изложени доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът И. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв.А. Чеглайски, в съдебно заседание и с представено в него писмено становище, счита искането за недопустимо, при евентуалност – неоснователно. Моли искането да бъде оставено без разглеждане, при евентуалност – да бъде отхвърлено. Ответниците Политическа партия "Земеделски съюз - Александър Стамболийски" и Общинска избирателна комисия (ОИК) – Вълчедръм, не изразяват становище по искането за отмяна. При преценка за допустимостта на подаденото искане за отмяна, настоящият състав на Върховния административен съд, намира същото за недопустимо, по следните съображения: Отмяната на влезли в сила съдебни актове е регламентирана в глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл.237 - 244) се отнася за отмяна по искане на страна по делото, а раздел II се отнася за отмяна по искане на трето лице (чл.245 - 249). Основанията за отмяна по искане на страна по делото са изчерпателно изброени в чл.239 от АПК от т.1 до т.6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл.246 от АПК - по искане на трето лице. Съгласно тази разпоредба, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая при преценката за допустимост по Раздел I (чл.237 - 244), искането е недопустимо, тъй като И. Б. Л. не е бил страна по адм. дело №5157/2024г., по което иска отмяна по постановеното по делото решение. Според чл.238, ал.1 от АПК право да иска отмяна има само страната по делото. След като И. Б. Л. не е бил страна по това дело, той няма право да иска отмяна на постановеното по него решение. Действително първоинстанционното производство - адм. дело №182/2024г. на Административния съд – Монтана, е било образувано и по жалба на И. Б. Л. като представител на Политическа партия (ПП) ВМРО-БНД. Но тази жалба не е била подадена в лично качество от И. Б. Л., а е била подадена от името на ПП ВМРО-БНД, която съгласно чл.42, ал.5 от Закон за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ има самостоятелно право на оспорване. Освен това по тази жалба Административния съд – Монтана с протоколно определение №573 от 18.04.2024г. я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. Това протоколно определение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в посочения в него 7-дневен срок. В продължилото съдебно производство по адм. дело №182/2024г. на Административния съд – Монтана, не е участвал като страна нито И. Б. Л., нито ПП ВМРО-БНД. Следователно И. Б. Л. не е бил страна нито по първоинстанционното производство по адм. дело №182/2024г. на Административния съд – Монтана, нито по касационното адм. дело №5157/2024г. на Върховен административен съд. Затова на основание чл.238, ал.1 от АПК той няма право да иска отмяна на постановеното в касационното производство решение №9534 от 20.08.2024г. на Върховен административен съд. При преценката за допустимост по Раздел II (чл.245 - 248), искането е недопустимо, тъй като решението, чиято отмяна се иска няма сила на пресъдено нещо по отношение на И. Б. Л. и не е неблагоприятно за него, предвид следното: Според регламентацията в раздел II (чл.245 - 249) от глава ХIV на АПК искане от трето лице, което не е участвало като страна по делото, е допустимо само в случаите, в които решението има сила на пресъдено нещо и по отношение на това лице, и е неблагоприятно за него. Това е изрично посочено в чл.246, ал.1 от АПК. Преценката за регламентираното в чл.246, ал.1 от АПК право на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение е обусловена от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и неговият неблагоприятен ефект спрямо правната сфера на трето лице, което не е било страна по делото. В случая с решението, чиято отмяна се иска е обезсилено първоинстанционното решение №584/22.04.2024г. по адм. д. №182/2024г. на Административния съд – Монтана, оставена е без разглеждане жалбата на ПП "Земеделски съюз "Александър Стамболийски" против решение №144-МИ/06.04.2024г. на ОИК – Вълчедръм, с което е постановен отказ да бъдат прекратени предсрочно пълномощията на И. Х. Б. като кмет на Община Вълчедръм, и е прекратено съдебното производство, образувано по жалбата на ПП "Земеделски съюз "Александър Стамболийски". По аргумент от чл.177, ал.1, изр. първо от АПК решението, чиято отмяна се иска, има сила само за страните по делото - ПП "Земеделски съюз "Александър Стамболийски", ОИК – Вълчедръм и И. Х. Б.. И е неблагоприятно само за ПП "Земеделски съюз "Александър Стамболийски". Решението, чиято отмяна се иска - решение №9534 от 20.08.2024г. по адм. дело №5157/2024г. на Върховен административен съд, по аргумент от чл.177, ал.1, изр. първо от АПК няма сила на пресъдено нещо по отношение на И. Б. Л.. И не е неблагоприятно за него, тъй като по никакъв начин не се отразява на правната му сфера. Затова и на основание чл.246, ал.1 от АПК И. Б. Л. няма право да искан отмяна на влязло в сила съдебно решение №9534 от 20.08.2024г. по адм. дело №5157/2024г. на Върховен административен съд. Затова по изложените съображения и на основание чл.159, т.4 вр. чл.249 от АПК искането като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него съдебно производство - прекратено. А на основание чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК следва да бъде отменено определението, постановено в открито съдебно заседание на 06.11.2025г. за даване ход по съществото на искането за отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,