Определение № 1046 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2806/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу решение №279/07.06.2024г. по гр.д.№331/24г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта му, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане подадената от банката въззивна жалба срещу решение №209/03.10.2023г. по гр.д.№108/23г. на Районен съд Гоце Делчев като недопустима и е прекратено производството по делото по отношение на нея. В частната жалба е наведено оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд,че банката не е легитимирана да обжалва първоинстанционното решение. В тази връзка се навеждат от частния жалбоподател доводи,че в случая е налице универсално правоприемство между него и първоначалния ответник по спора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, който, след прехвърлянето на търговското му предприятие, е заличен. Въз основа на това частният жалбоподател прави извод,че съдът е следвало да приложи чл.227 ГПК, признавайки правото на въззивна жалба на банката при наличие на правен интерес от обжалването. Позовава се и на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, като, въпреки че е приел за легитимирана страна по иска „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Франция, съдът не му е дал указания да заяви дали потвърждава извършените от банката от негово име процесуални действия, респ. – да представи съответно пълномощно и, въпреки че е приел,че банката не е надлежна страна, е разпоредил изплащането на възнаграждение за особения представител на насрещната страна от депозита,внесен от нея. По тези съображения частният жалбоподател е поискал решението на окръжния съд да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато на съда за произнасяне по подадената от него въззивна жалба. Ответникът по частната жалба М. М. Б. не е изразил становище по нея,въпреки дадената му възможност. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че производството пред първата инстанция е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България срещу М. М. Б. иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване, че в полза на банката съществува вземане от ответника в размер на 12 353,58 лв. по договор за кредит, за което е издадена заповед за изпълнение, евентуално съединен с осъдителен иск за сумата. В хода на делото /преди провеждането на първото по делото открито съдебно заседание от първоинстанционния съд/ е постъпила молба от „Юробанк България“АД, в която се съдържа изявление,че междувременно е извършено прехвърляне на търговското предприятие на клона на чуждестранната банка –ищец на „Юробанк България“АД; че последната,в качеството й на ищец, е възпрепятствана да изпрати надлежен представител за съдебното заседание и не възразява делото да се гледа в отсъствието на такъв,като й се даде възможност за запознаване с евентуално представени допълнителни доказателства, както и, че поддържа исковата молба, която иска да бъде уважена. С молбата е представено и съответното удостоверение за вписването на прехвърлянето на търговското предприятие на клона. Молбата е докладвана от съда в откритото съдебно заседание, като без наличие на съответно произнасяне за конституирането на „Юробанк България“АД в качеството й на съответна страна по делото,съдът е съобразявал извършените от процесуалния й представител процесуални действия. Постановил е решението си, като е уважил частично предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България установителен иск. Съобщението за постановеното от районния съд решение е изпратено на адреса по седалището на „Юробанк България“АД с адресат „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България КЧТ с правоприемник „Юробанк България“АД като ищец“. След постановяване на решението е постъпила молба от „Юробанк България“АД, с която съдът е уведомен,че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България е заличен, като е посочен съдебен адрес за връчване на книжата по делото, съвпадащ със седалището и адреса на управление на банката-приобретател. С разпореждане върху молбата, съдът е приел,че книжата по делото следва да бъдат връчвани на ищеца на посочения адрес. Указал е на „Юробанк България“АД да внесе възнаграждение за особения представител на ответника, което указание е изпълнено. Благоевградски окръжен съд е бил сезиран освен с въззивна жалба от М. Б., чрез особения му представител, и от „Юробанк България“АД, чиято въззивна жалба е насочена срещу частта от решението, с която искът е частично отхвърлен. Районният съд е извършил размяна на книжата между тези страни, като срещу въззивната жалба на ответника е депозиран отговор от „Юробанк България“АД. С определение от 08.02.2024г., както и с разпореждането за насрочване от 01.04.2024г. окръжният съд е приел въззивната жалба на „Юробанк България“АД за допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна. Делото е насрочено в открито съдебно заседание, за което, като правоприемник на клона на чуждестранната банка - ищец, е призована „Юробанк България“АД. В проведеното открито съдебно заседание съдът е приел,че е сезиран с въззивни жалби от двете страни по делото. За да прекрати производството по въззивната жалба на „Юробанк България“АД с постановеното от него решение по делото, съставът на окръжния съд е приел,че банката, макар да е правоприемник на търговското предприятие на клона на банката-ищец, не е процесуалноправно легитимирана да обжалва решението на районния съд, тъй като няма качеството нито на главна, нито на допълнителна страна в процеса. Обосновал се е с аргумент,че самото прехвърляне на търговското предприятие не попада под хипотезата на чл.227 ГПК, обуславяща възможността за продължаване на делото по силата на закона от правоприемника на прекратилото съществуването си юридическо лице. Развил е съображения,че прехвърлянето на търговското предприятие обуславя не универсално, а частно правоприемство, като и след осъществяването на фактическия състав на чл.15 ТЗ дружеството –праводател запазва своята правосубектност.От това е направил извод,че и след сключването на сделката по чл.15 ТЗ процесът е продължил между първоначалните страни, като няма данни за иницииране и осъществяване на процедурата по чл.226 ал.2 ГПК, поради което „Юробанк България“АД не е придобило качеството на каквато и да било страна по делото и тъй като към датата на постановяването на решението по делото от първата инстанция ищецът все още не е бил заличен като правен субект, правото на обжалване на постановеното решение е било негово. От друга страна, съставът е посочил,че след датата на заличаването на клона от ТРРЮЛНЦ, делото е продължило между ответника-длъжник и чуждестранната банка, която е правосубектна и поради това – страна в производството, след като е инициирала делото чрез клона си /който всъщност е неперсонифициран и поради това е от значение единствено за определянето на местната подсъдност на спора/. В заключение съдът е извел,че „Юробанк България“АД не е легитимирана да обжалва страна,като същевременно е коментирал факта, че банката ще бъде обвързана от силата на пресъдено нещо на решението на основание чл.226 ал.3 ГПК, тъй като безспорно вземането е преминало в нейния патримониум по силата на договора за прехвърляне на търговското предприятие. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС намира така постановеното определение за прекратяване на производството по подадената от ответника въззивна жалба за неправилно. Правилно въззивният съд е приел,че страна по делото /ищец/ е чуждестранното юридическо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Франция, както и,че искът му срещу Б. е предявен при условията на чл.108 ал.1 изр.2 ГПК чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, доколкото спорното правоотношение е възникнало между последния и ответника. Поради това тезата на частния жалбоподател,че е налице универсално правоприемство между него и ищеца по делото не може да бъде споделена,за да би била приложима разпоредбата на чл.227 ГПК. Прехвърлянето на търговското предприятие на клона, в което безспорно е било включено и правото на вземане срещу ответника, в патримониума на „Юробанк България“АД обуславя извод за настъпило частно правоприемство, относими към което са процесуалните правила, разписани в нормата на чл.226 ГПК. Според ал.2 на същия член приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, както и да замести своя праводател при условията на чл.222 ГПК /със съгласието на двете главни страни по делото/. Видно от данните по делото, „Юробанк България“АД е предприела действия по встъпване в делото с твърдения за прехвърляне на спорното право в нейния патримониум. Съдът /както първата,така и въззивната инстанция/ е допуснал участието й в процеса, макар и без да изясни в какво качество /дали като трето лице по смисъла на чл.226 ал.2 изр.1 ГПК, дали като представляващ главната страна по спора или само като неин съдебен адресат/ и без да постанови нарочно определение, с което да определи качеството, в което я е допуснал да участва, но този процесуален пропуск на съда не е основание да бъде отречено правото й на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, което пряко засяга правния й интерес, предвид това,че касае придобитото от нея спорно право. С право на жалба същата разполага и в трите хипотези, като в първата правото й е самостоятелно, а във втората и третата упражняването на това право е от името и за сметка на главната страна по спора, с оглед избраната местна подсъдност и частното правоприемство с клона на чуждестранната търговска банка. Вместо да прекрати производството по жалбата й, въззивният съд е следвало да извърши съответна преценка в какво качество банката обжалва въззивното решение, с оглед заявените от нея в първата инстанция обстоятелства и осъществени от нея процесуални действия и при евентуално констатирана нередовност при обжалването – да даде съответните указания за отстраняването й. По изложените съображения решението на Окръжен съд Благоевград в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на съда за администриране на въззивната жалба на „Юробанк България“АД след изпълнение на горните указания. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение