Определение № 50017 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1873/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца М. Ж. Г., при осъществявано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., за допълване на постановеното решение, с присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на допълнителни 3 750 лева за касационна инстанция и 5 100 лева - за въззивна инстанция. Ответната страна - „ДЗИ - Общо застраховане„ ЕАД – не е депозирала становище по молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, считано от постановяване на окончателното решение на касационна инстанция и е подадена от легитимирано по искането лице. За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното: Предмет на касационното обжалване е била частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне предявения от М. Г. против „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените 35 000 лева и претендираните от ищеца 80 000 лева. Съответно, обжалваемият интерес на ищеца, както във въззивна, така и в касационна инстанция, е в размер на 45 000 лева. С постановеното решение № 50140/04.12.2023г. по настоящото дело е отменено въззивното решение в обжалваната му част и е присъдена на ищеца разликата до претендираните в обезщетение 80 000 лева или допълнително 45 000 лева. С касационното решение е присъдено в полза на адв. П. К., осъществявала процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, в размер на 1 530 лева. Молбата е частично основателна. С оглед обжалваемия интерес в касационна инстанции – 45 000 лева и при уважаване изцяло касационната жалба на ищеца, дължимото адвокатско възнаграждение за адв. К., определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на приключване устните състезания в касационна инстанция, предвид осъществяването на процесуалното представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., възлиза на 5 100 лева, с включен ДДС, предвид регистрацията на пълномощника по ЗДДС. При същия обжалваем интерес, с оглед окончателния правен резултат по спора, с приложение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, но в редакцията й към датата на приключване устните състезания във въззивна инстанция, възнаграждението възлиза на 2 256 лева / с вкл. ДДС /. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора, сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия. Твърдите ставки на приложимия в случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, са съответно: в редакцията й към датата на устните състезания във въззивна инстанция - 830 лева, а към датата на устните състезания в касационна инстанция – 2650 лева. С оглед предмета на спора, размера на претенцията, съобразно обжалваемия интерес в двете инстанции / 45 000 лева /, не се явява особено обременяващ за защитата на страната, поради което съставът намира за основателно да допълни дължимото за касационна инстанция възнаграждение със сума от 1650 лева / до размера от 3 180 лева, включващ 2 650 лева възнаграждение и 530 лева ДДС /, както и да присъди възнаграждение за процесуалния представител на ищеца за въззивна инстанция, в размер на 996 лева / 830 лева възнаграждение и 116 лева ДДС /. В останалата й част, молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение