Определение № 79 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 560/2020 г.

Подадена е молба от Н. П. З. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 18 от 19.01.2021 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдена сумата 4 788 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата – Г. С. Г. и „Нексте“ ООД, [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение, евентуално за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, по съображения в писмен отговор от 06.03.2020г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 4 788 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представената с отговора разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие. Основателно е обаче заявеното от касаторите „Нексте“ ООД и Г. С. Г. възражение за прекомерност на заплатеното от Н. П. З. адвокатско възнаграждение. С оглед обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на дружеството – в депозирания отговор се съдържа кратко становище за липса на предпоставките за допускане на касационното обжалване, без обсъждане на всяко от заявените основания, а в частта, касаеща основателността на касационната жалба, становището буквално преповтаря отговора на въззивната жалба, настоящият състав счита, че дължимото на ответника Н. П. З. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, с оглед цената на предявения иск (45 555 евро с левова равностойност 89 097.84 лв.), минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 3 202.94 лв. (830 лв. + 3% (89 097.84 лв. – 10 000 лв.). Или, съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената наредба, дължима на ответника е сумата 2 402.20 лв., за която именно молбата му по чл. 248 ГПК е основателна, като за разликата до претендирания размер 4 788 лв. – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК