Определение № 537 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 350/10.08.2022 г. по гр.д. № 137/2022 г., с което по реда на чл. 248 ГПК Апелативен съд – Бургас отказва да допълни въззивното решение в частта по разноските и да осъди държавата, представена от Прокуратурата на Република България, да репарира адвокатско възнаграждение, платено от въззиваемия за представителството пред втората инстанция. Определението се обжалва от въззиваемия А. Д. Б.. Към частната жалба жалбоподателят за първи път представя доказателство за уговорено и платено адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България - договор за правна защита и съдействие с адвокат М. Д., съдържащ и удостоверителното изявление за плащане на уговорената сума 600.00 лв. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС разясни, че адвокатско възнаграждение може да бъде пресъдено според изхода на спора пред съответната инстанция само при представени доказателства да е платено (разписка, платежно нареждане и т.нат.). Несвоевременното представяне на платежния документ, а в случая - и на договора за правна защита и съдействие (за пръв път към частната жалба) отрича основателността на молбата за допълване на решението. Като е достигнал до същия случай, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Неоснователен е и доводът в частната жалба, че преди да постанови определението по чл. 248 ГПК, въззивният съд е бил длъжен да даде указания и срок за доказване на релевантното обстоятелство (въззиваемият, а сега – жалбоподател да е уговорил и платил адвокатско възнаграждение за представителство пред втората инстанция). Гражданският процесуален кодекс не предвижда такова задължение на съда. При тези мотиви, съдът