Определение № 4956 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2835/2026 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на частния жалбоподател М. Н. Б., в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4776 от 07.10.2026 год. Частният жалбоподател твърди, че при постановяване на съдебния акт съставът на ВКС не се е произнесъл изрично по направените искания за разглеждане на производството в открито съдебно заседание и за извършване на служебна проверка относно начина на администриране на подадените молби и становища, както и не е уточнил кои конкретни процесуални действия са приети като злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, дали изводът за злоупотреба се отнася до конкретно посочените и разгледани в настоящото производство действия или се приема наличие на общо ограничение по отношение на бъдещи процесуални действия и дали всяко последващо процесуално действие следва да бъде преценявано самостоятелно относно неговата допустимост, правен интерес и съответствие с чл. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението /определение, разпореждане/, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът на съдебния акт, в който е обективирана решаващата воля на съда. По този ред не може да се променя вече изразената от съда воля, нито да се иска допълване на мотивите на съдебния акт – фактическите констатации и правните изводи /в този смисъл решение № 95 от 11.04.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1625/2009 год., І г. о., ГК, решение № 60 от 09.03.2018 год. на ВКС по гр. дело № 113/2017 год., І г. о., ГК, решение № 50018 от 10.03.2023 год. на ВКС по гр. дело № 4713/2021 год., ІІ г. о., ГК, определение № 164 от 17.05.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1461/2022 год., ІV г. о., ГК, определение № 33 от 18.02.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 472/2022 год., І г. о., ГК и др./. В разглеждания случай, определението, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Съставът на ВКС е разгледал подадената от М. Н. Б. частна жалба в закрито заседание /като по този начин е отрекъл и необходимостта от провеждането на открито заседание – чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК, доколкото не се налага събиране на доказателства, нито лично изслушване на страната/, намерил е същата за неоснователна и е потвърдил разпореждане № 701 от 24.03.2026 год. на Председателя на Трето гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд, с което е отказано образуването на гражданско производство по частна жалба с вх. № 2601 от 09.02.2026 год. срещу определение № 570 от 09.02.2026 год. по ч. гр. дело № 234/2026 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК и на М. Н. Б. е указано, че последователно създаваната верига от недопустими молби и жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Следователно съставът на ВКС се е произнесъл по цялото искане в частната жалба, поради което и искането на частния жалбоподател по чл. 250 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение