Определение № 4857 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Столична община за изменение на Решение № 13360 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 8552/2025 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., в което са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение № 15587 от 08.05.2025 г. по адм. д. № 10430/2024 г. на Административен съд София – град и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати в полза на Столична община разноски в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева) за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение касационната инстанция е приела за основателно възражението на административния орган за прекомерност, без обаче да отчете, че възражението е направено под условие – само ако възнаграждението надвишава нормативно определения размер. В този смисъл е възражението, направено с касационната жалба и писменото становище на л. 50 от делото. В открито съдебно заседание не се е явил представител на органа и не е взето отношение по размера на разноските. В случая претенцията за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция е за 18 970,39 лв. (9 699,41 евро). Материалният интерес по делото е 278 966,43 лв., от което следва, че размерът по чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 15 808,66 лв. След включване на ДДС сумата става 18 970,39 лв. Именно за тази сума страната е представила фактура и доказателства за плащане по банков път. Същата сума е посочена в списъка на разноските. Действително, както посочва административният орган в производството по чл. 248 ГПК, съдът не е обвързан с размера по цитираната наредба, но предвид изрично изразената от процесуалния му представител воля само срещу горницата над този размер, възражението за прекомерност в настоящия случай е неоснователно. По горните съображения Решение № 13360 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 8552/2025 г. на ВАС следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените разноски се увеличат от 6 000 лв. на 9 699,41 евро с левова равностойност 18 970,39 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение