Определение № 573 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от ”Л. К.”, АД – София, чрез адв. Г. Г. М. от АК София, срещу определение № 33/15.01.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 17/2014 г. С него ”Л. К.”, АД – София е осъдено да заплати 2000 лв. на Г. Й. Й. и Д. Й. Й., направените разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по който делото е прекратено с влязло в сила определение. В частната жалба се излагат съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд, като изменил частично определението по чл. 248, ал. 1 ГПК на първостепенния Шуменски окръжен съд, е осъдил ”Л. К.”, АД – София е осъдено да заплати 2000 лв. на Г. Й. Й. и Д. Й. Й., направени разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по който делото е прекратено, с влязло в сила определение. По делото е установено, че ”Л. К.”, АД – София е предявило обективно и субективно съединени искове, по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 53 ЗКИР, против Г. Й. Й. и Д. Й. Й.. Ответниците са уговорили възнаграждение по делото с представляващия ги адвокат А., в размер общо на 8 000 лв. – по двата иска и за двамата ответника. С определение от 07.06.2013 г. първостепенният съд прекратил производството по делото в частта по иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, към който момент, от уговореното адвокатско възнаграждение, били платени само 2000 лв. В производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, пред първостепенния съд, ответниците представили доказателства, че междувременно, са заплатили изцяло уговореното възнаграждение. Въззивният съд приел, че дължимата по чл. 78, ал. 4 ГПК сума от ищеца на ответниците за сторените от тях съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е в размер на 2000 лв. Жалба от ответниците Г. Й. Й. и Д. Й. Й. няма. Определението е правилно като краен резултат. Шуменският окръжен съд е прекратил частично производството по делото в закрито заседание, без да е било проведено заседание, в което е да бил даден ход на устните състезания. Ето защо, от значение са доказателствата за действително платен адвокатски хонорар, представени към датата на произнасяне на съда, в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, по искането за присъждане на разноски. В този смисъл не е допуснато противоречие с указанията по ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС. Доколкото, в договора, с който е уреден между довереник и доверител размера на адвокатското възнаграждение, не е упоменато каква част от него, по кой от субективно и обективно съединените искове е, съдът, на осн. чл. 162 ГПК, определя размера на възнаграждението по отделните искове с оглед обстоятелствата поделото. Преценява вида на претенциите, тяхната правна сложност, какви са очакванията при уговорката на възнаграждението за продължителността на делото и броя на съдебните заседания по всеки от тях и пр. Ползва като ориентир, също така, и правилата, по които са определени размерите на минималните адвокатски възнаграждение по Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът