Определение № 587 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 939/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 27604 от 22.12.2022 г., подадена от К. Е. К. чрез адвокат Б. Б. от САК, която е насочена срещу Определение № 3079 от 05.12.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 3336/2022 г. на САС, ГК, ІV състав. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на К. Е. К. срещу протоколно Определение от 10.06.2021 г. по в.гр.д.№ 33/2021 г. на ОС – Кюстендил, с което е повишено възнаграждението на вещо лице за изготвяне заключение на СТЕ с 490 лева (от 200 на 690 лева). Препис от частната жалба е връчен на ответната страна – „Серена” ЕООД. Не е постъпил отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Процесуалната недопустимост на частната жалба, подадена срещу определението на въззивния съд, с което е повишено възнаграждението на вещо лице за изготвяне заключение на СТЕ, произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Това е акт по администриране на делото и не препятства неговото развитие, следователно не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно този вид определения не е предвидено да подлежат на самостоятелно обжалване и следователно не е налице и основанието по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид недопустимостта й, частната жалба срещу протоколно Определение от 10.06.2021 г. по в.гр.д.№ 33/2021 г. на ОС – Кюстендил, не е подлежала на разглеждане по същество от въззивния Софийски апелативен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение