Решение № 4125 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 647/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от А. Е. К. против решение № 8530 от 15.12.2025г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1469/2025г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е Решение №1012-26-338-1 от 30.07.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора против Разпореждане №РВ-3-26-01923219 от 11.06.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Хасково, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 21.11.2019 год. до 19.04.2022 год., в размер на 16152.84 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Е. К.. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че А. Е. К. е била регистрирана в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково като земеделски стопанин за периода от 10.09.2019 год. до 20.04.2022 год. и че регистрацията й е с намерение да отглежда домашни птици. Касаторът е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването – 10.09.2019 г. Контролни органи към ТП на НОИ- Хасково са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на А. Е. К. за периода от 10.09.2019 год. до 20.04.2022 год.,свързани с изплащането на обезщетение за бременност,раждане и отглеждане на малко дете. В рамките на проверката контролният орган при ТП на НОИ - Хасково е приел, че касаторката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за периода 10.09.2019 год. – 20.04.2022 год. Въз основа на описаните констатации в Констативен протокол № КВ-5-26-01883089 от 07.04.2025 год., контролният орган при ТП на НОИ - Хасково е издал Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883556 от 07.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883561 от 07.04.2025 год. с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларации обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице А. Е. К., с [ЕГН], за периода 10.09.2019 год. – 20.04.2022 год., с код за вид осигурен „13“ Контролният орган е приел, че А. Е. К. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО.Задължителните предписания са връчени на 12.05.2025г на А. Е. К. лично,като не са били оспорени по административен или съдебен ред и са влезли в законна сила.Въз основа на тях било издадено Разпореждане №РВ-3-26-01923219/11.06.2025 год., с което, на основание чл.114, ал.2 т.2 и ал.3 от КСО, е разпоредено, А. Е. К. от град Харманли, да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.11.2019 год. до 19.04.2022 год., в размер на 16152.84 лв. Недоволна от постановения акт, К. го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, който го е потвърдил с Решение №1012-26-338 от 30.07.2025 год. Съставът на АС-Хасково приел,че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт,издаден от компетентен орган в предписаната за това форма,съдържащ мотиви за волеизявлението на органа и отговарящ на целта на закона,поради което и с обжалваното понастоящем решение отхвърлил жалбата на К. против него. За да се произнесе настоящият състав на Върховния Административен съд прима следното: Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на „осигурено“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай спрямо касатора липсват данни за реализирани приходи от дейността й като земеделски производител,най-малкото поради обстоятелството,че същата е излязла в отпуск за бременност за раждане и отглеждане на малко дете на датата близка до датата на регистрацията й като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност,както и реализиране на селско-стопанска продукция от дейността й като земеделски производител. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени.При влезли в сила и изпълнени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883556 от 07.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883561 от 07.04.2025 год.,то получените от касатора суми като обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете се явяват без основание и подлежат на връщане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Хасково е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.За да се установи със сигурност осъществяването на дейност като земеделски производител,а оттам и като самоосигуряващо лице, е необходимо наличието на минимален брой писмени доказателства,които да установяват същата,като с оглед правилата на нормалната житейска логика наличието на документи,свързани с разходи и приходи от дейността,както и наличието на декларирани доходи за съответната стопанска година биха се възприели за достатъчни за доказване на дейността. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,