Определение № 60261 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 1959 от 03.06.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 735/2021 г. по описа на ОС – Варна, с което е потвърдено определение от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1536/2021 г. на РС – Варна, с което на основание чл. 130 ГПК производството е прекратено. Частният жалбоподател - „Сочи стар“ ЕООД, чрез адв. М. К., моли да бъде допуснато касационно обжалване и излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и моли бъде отменено за да бъдат продължени съдопроизводствените действия по заявения иск по чл. 124, ал.5 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Златна Палма“ ООД, чрез адв. Д. В., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Въззивният съд при постановяване на своето определение е установил, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 4959/2011 г. на Районен съд– Варна „Сочи стар“ ООД е осъдено да заплати на „Искра“ 1 ЕООД, сумата в размер на 21 816,87 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата в размер на 9090, 37 лв., представляваща договорна неустойка по раздел I, чл.4 от договора, заедо със законната лихва върху сумите, считано от 01.04.211 г. до окончтелното им изплащане. В посоченото решение е прието, че страните са били валидно обвързани от договор за посредничество от 25.05.2009 г. в изпълнение на който, дружеството „Искра 1“ ООД е сключило три договора за посредничество с потенциални купувачи за недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в комплекс „Принцес Резиденс“, [населено място]. Прието е, че дружеството „Сочи стар“ ООД не е подписало резервационните споразумения, подписани от бъдещите купувачи със задължение да пази за купувача запазения имот и да сключи предварителен договор за същия в посочения в споразумението срок. Внесеният депозит от потенциалните купувачи е върнат на същите от представляващия „Искра 1“ ЕООД, тъй като продавачът не е подписал резервационно споразумение и предварителен договор за продажба. Констатирано е, че с влязло в сила решение по НОХД № 5330/2015 г. по описа на РС – Варна обвиняемата К. Н. - представляваща „Искра 1“ ЕООД, е призната за невинна в това, че през месец февруари 2012 г. във Варна, в съдебно заседаие по гр.д. № 4959/2011 г. по описа на РС – Варна съзнателно се е ползвала от неистински частни документи /договори за посредничество, резервационно споразумение/ и е оправдана на основание чл. 304 НПК по обвинението за извършване на престъпление по чл. 316, ал.1, вр. чл. 309, ал.1 НК. Установено е, че с постановление от 04.12.2017 г. РП – Варна е отказала да образува наказателно производство по чл. 309, ал.1 НК срещу неизвестен извършител за изготвяне на неистински документи, на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК поради изтекла давност за наказателно преследване съобразно чл. 80, ал.1, т.4 НК, а наказателното постановление е потвърдено с Постановление от 23.01.2018 г. на ОП – Варна. За да постанови своето определение въззивният съд е приел, че предявените от ищеца искове са с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства по чл.316, вр. чл.309 НК: съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.N4959/2011г. по описа на РС - Варна, като се твърди, че деянията са извършени от неизвестен извършител. Ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове с възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 4959/2011г., по което се твърди, че са представени неистински документи. Позовавайки се на задължителните разяснения обективирани ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС в чл.303, ал.1, т.2 ГПК въззивният съд е приел, че законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи "неистинност на документ", като под "надлежен ред" се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление (престъпно съставяне на документ за престъпления по чл.308 НК, чл.309 НК, чл.311 НК до чл.314 НК) или установяване на същото от гражданския съд чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или е спряно поради някоя от причините предвидени в НПК, чрез иск по чл. 124, ал.5 ГПК, като е недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен. С иска по чл.124, ал.5 ГПК пък е предвидена възможността да се установява престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязлото в сила решение, но само кога наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1,т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1,т.2 чл. чл.26 НПК и в случаите, когато извършителят на деянието остане неоткрит, които предпоставки в случая не са налице. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивния съд се е произнесъл по въпросите: 1/ Когато интересът от иска, предвиден в чл. 124, ал.5 ГПК, се обосновава чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение, неободима ли е друга връзка между неистинността на документа и решаване на делото, различна от тази, че съдържанието на влязлото в сила решение се основава на документа? 2/ Твърденията на ищец по иск по чл. 124, ал.5 ГПК относно престъпно обстоятелство, състоящо се в съставянето и използването на неистински документи, че извършителят на деянието на престъплението е останал неоткрит, необходимо ли е да се докаже в процеса кой е действителния извършител на деянието или е необходимо единствено да се докаже престъпното обстоятелство?; 3/ Когато наказателното преследване не може да бъде възбудено на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК и извършителят е неизвестен достатъчно ли е ответник по делото на основание чл. 124, ал.5 ГПК да бъде лицето, по отношение на което се противопоставят установените престъпни обстоятелства? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС обективирана в ТР № 20/01.03.1968 г. на ОСГК на ВК и казуалната практика на ВКС обективирана в Определение № 267/09.05.2014 г. по гр.д. № 2062/2014 г. на I – г.о. Касационно обжалване следва да бъде допуснато. Въззивният съд е дал разрешение на поставените за разглеждане от жалбоподателя въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Същата е застъпена и в решение от№13.05.2015 г. по гр.д. №4998/2014 г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 690/29.10.2013 г. по гр.д. № 6415, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, като е прието, че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с пр. осн. чл. 124, ал.5 ГПК не следва да се прави от сезирания с този иск съд, който да преценява и останалите доказателства по делото, завършило с влязло в сила решение и по което престъпното обстоятелство е обективирано като доказателство, а правният интерес от иска по чл. 124 ,ал.5 ГПК винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. Приема се, че положителният изход от евентуално производство по отмяна на осн. чл. 303,ал.1,т.2 ГПК не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК. Посочва се, че съгласно текста на чл. 124, ал.5ГПК, искът за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 или чл. 26 НПК и в случаите когато извършителят е останал неоткрит, т.е. хипотезата на чл. 124, ал.5 ГПК включва като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, същият следва да представи доказателства за това. В случая ищецът се е позовал на постановление за прекратяване на наказателно производство, с което прекратяването е постановено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване - чл. 24, ал1, т.3 НПК, като производството е водено за престъпление по чл.309 НК. В производството по иска за установяване на престъпно обстоятелство съдът няма възможност да обсъжда и приема друго основание за прекратяване на производството, различно от посоченото в постановлението. Последното е така, доколкото актовете на прокуратурата, или на съда по прекратяване или спиране на наказателното производство подлежат на инстанционен контрол. Представянето на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл. 124, ал.5 ГПК основания е достатъчно основание да се приеме, че предвидената от закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал.5 ГПК, е налице. Същевременно въпросът за съставомерността на соченото обстоятелство като престъпно е въпрос по същество на иска по чл. 124, ал.5 ГПК, а не на неговата допустимост. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Предвид изложените съображения съдът: