Решение № 3091 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция „Митници“, чрез пълномощника юрисконсулт М. Колипаткова, срещу решение № 4445 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 401/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена издадена от него заповед № 388/02.04.2025 г., с която е прекратено служебното правоотношение на В. А. М.. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за неяснота в коя длъжност е трансформирана заеманата от служителя длъжност, за да се прецени дали тя е различна, както и за нарушение на принципа по чл. 6 АПК. Заявява, че в случая е утвърдено ново длъжностно разписание, определена е нова структура на Централно митническо управление (ЦМУ), закрит е съответният отдел с намаляване броя на служителите и въпрос на преценка по целесъобразност на органа е кои лица да бъдат съкратени, която не подлежи на съдебен контрол. Счита, че неправилно съдът се е позовал на открит след три месеца конкурс за назначаване на нови служители, тъй като преценката за законосъобразност на акта се извършва към датата на издаването му. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. А. М., в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокат Р. Илчова оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената пред Административен съд Пазарджик заповед № 388/02.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ е прекратено служебното правоотношение на В. М. на длъжността „главен инспектор“ в Отдел „Митнически мобилни групи“, Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради „съкращаване на длъжността“, считано от 03.04.2025 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание. Намерил е обаче, че органът само формално е спазил правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на М. - чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Установено е, че със закриването на Отдел „Митнически мобилни групи“ не е променен броят на длъжностите в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ - 165, както и в цялото ЦМУ - 628 щатни бройки, а е увеличена числеността на Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ от 13 на 75 бройки и на Отдел „Рентгенови системи“ от 8 на 14 бройки. Посочено е, че за длъжността „главен инспектор“, каквато е заемал М., промяната в Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ е от 0 на 16 бройки, а в Отдел „Рентгенови системи“ няма промяна. Тъй като в закрития Отдел „Митнически мобилни групи“ на тази длъжност са били определени 17 бройки, е налице намаление с една щатна бройка. Съдът не е успял да установи в коя от длъжностите е трансформирана длъжността на М., поради което е направил съпоставката между длъжностните характеристики на „главен инспектор“ в Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ и в Отдел „Рентгенови системи“, с длъжностната характеристика на заеманата от М. длъжност, като намерил, че между тях има несъществени различия. Позовал се е на факта, че само три месеца след закриването на този отдел е бил открит Отдел „Национален координационен център“ с включен в него Сектор „Митнически мобилни екипи“, длъжностната характеристика за който е идентична с тази на жалбоподателя. При изложените мотиви съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в противоречие с целта на закона, в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 АПК и при превратно упражняване на власт, тъй като преследваната цел от органа е била прекратяване на служебното правоотношение на служителя, а не оптимизиране на работата на администрацията. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. Правилен в тази връзка е изводът на съда за наличието на първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е била назначен М. формално не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Агенция „Митници“, тъй като е заличен Отдел „Митнически мобилни групи“, Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, а в Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ в който са разкрити бройките за главен инспектор, те са определени на 16 бройки, т. е. с една по-малко отколкото са били в закрития отдел. Неправилна е преценката на съда относно втората предпоставка - дали длъжността на М. е запазена като системата от функции, както и за невъзможност да се установи в коя от длъжностите е трансформирана длъжността на М.. При внимателен преглед на длъжностните и поименните щатни разписания се установява, че Отдел „Митнически мобилни групи“ със всичките му служители, с изключение на началника му и М., е станал част от Отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ и Отдел „Рентгенови системи“. В първия от двата отдела, не само за „главен инспектор“, но и изобщо, след извършената промяна не са останали никакви вакантни бройки, поради което трансформация на длъжността на М. в него не може да има. В Отдел „Рентгенови системи“, обаче, се установява наличието на една вакантна бройка за „държавен експерт“ и шест - за „експерт“. Следователно съкратената длъжност „главен инспектор“ в Отдел „Митнически мобилни групи“ е трансформирана в някоя от тези две длъжности. Неизследван от съда е останал въпросът за системата от функции, задължения и изисквания за тези две длъжности, за да се прецени дали те съответстват на длъжността заемана от М.. По делото е представена длъжностната характеристика единствено за длъжността на съкратения служител и липсват длъжностни характеристики, отнасящи за вакантните длъжности „държавен експерт“ и „експерт“ в отдел Отдел „Рентгенови системи“, а представената такава за „главен инспектор“ не може да бъде използвана за сравнение, тъй като длъжността за нея е била заета. Изложеното налага отмяна на обжалването решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва бъдат изискани длъжностните характеристики, отнасящи се за длъжностите „държавен експерт“ и „експерт“ в отдел Отдел „Рентгенови системи“, към момента на издаването на оспорената заповед, както и да бъде извършено сравнение между функциите, задълженията и изискванията по тях, с тези по длъжностната характеристика на заеманата от В. М. длъжност - „главен инспектор“ в Отдел „Митнически мобилни групи“. Въз основа на това сравнение да се извърши преценка дали е налице втората предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, с оглед установяване всички предпоставки за правилното приложение на материалния закон, както и да се извърши проверка за съответствие с целта на закона, спазване на принципа по чл. 6 АПК и дали има данни за превратно упражняване на власт. При този изход на делото, претенциите за разноски следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,