Определение № 50002 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2022 г.

Производството е по чл. 248 и чл. 251 ГПК. С решение № 50060 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 2045/2022 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено въззивното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от Д. С. К. срещу З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищцата, на основание постановление за възлагане от 04.01.2016 г., върху следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от подпокривно пространство от 70 кв. м. и от стълбище към него, представляващи обща част от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], които идеални части представляват принадлежност към собствения на ищцата самостоятелен обект с идентификатор ***** и за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната идеална част от недвижимия имот. Със същото решение Д. С. К. е осъдена да заплати на З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. сумата 3 965 лв., представляваща направени разноски. По делото е постъпила молба вх. № 265106/25.09.2023 г. от адв. П. Д., като пълномощник на Д. С. К., за изменение на решение № 50060 от 18.09.2023 г. в частта за разноските, като същите се намалят със сумата 1 250 лв., представляваща присъдени разноски за производството пред първата инстанция. В молбата е направено и искане за тълкуване на волята на съда, отразена в диспозитива на решението по отношение на разноските, като се постанови по какъв начин дължимата сума се разпределя между двамата ответници. Ответниците по молбата - З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за изменение на решението в частта за разноските, е основателна. В решението е посочено, че дължимата сума за разноски за всички инстанции възлиза на сума в общ размер от 3 965 лв., от които 1 250 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 1 250 лв. – за въззивното производство и 1 465 лв. – за касационното производство. В определената като дължима сума за първоинстанционното производство, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение е включена сумата от 1 250 лв., която представлява внесено от ищцата – молител възнаграждение за особен представител на ответниците. Същото е било заплатено с разходен касов ордер на адв. Л.. По изложените съображения, присъдената сума за разноски в общ размер на 3 965 лв. следва да бъде намалена с горната сума, или ответницата по касация дължи сумата 2 715 лв. Молбата за тълкуване е неоснователна. Постановеният диспозитив, с който молителката е осъдена да заплати на З. и Г. Ш. дължимата сума за разноски, е ясен и не се нуждае от тълкуване. Той отразява точно волята на съда, изразена в мотивите на решението, която е Д. К. да заплати на З. и Г. Ш. общо сумата 2 715 лв. /след намаляването й с настоящия съдебен акт/, разпределена между тях по равно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,