Определение № 800 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Й. П. И. чрез нейния пълномощник срещу определение № 17694/24.09.2024 г. по адм. д. №4871/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалванто определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе, настоящата инстанция взе предвид: Частната жалбоподателка е предявила пред Софийския районен съд искова молба с която се иска от съда да признае за установено, че ЕТ“АПВ ЛУКС - Й. И.“ не дължи на Столична община следното вземане, установено с искане за образуване на производство по принудително изпълнение изх. № 003/12.10.2016 г., възникнало с Декларация по чл. 61Н от ЗМДТ № 7218000029/11.09.2012 г. за събиране по принудителен ред на следните суми: 400.00 лв. - главница Патентен данък за 2012 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2016 г. до окончателното плащане и 162.91 лв. лихва за забава, начислена от 13.10.2016 г., поради погасяване на вземането по давност. С определение №17002/19.04.2024 г. по гр. д. №22551/ 2024 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото по компетентност на Административен съд София-град. С обжалваното определение Административен съд София-град е прекратил производството по делото, като е изпратил исковата молба с която се иска от съда да признае за установено, че ЕТ“АПВ ЛУКС - Й. И.“ не дължи на Столична община следното вземане, установено с искане за образуване на производство по принудително изпълнение изх. № 003/12.10.2016 г., възникнало с Декларация по чл. 61Н от ЗМДТ № 7218000029/11.09.2012 г. за събиране по принудителен ред на следните суми: 400.00 лв. - главница Патентен данък за 2012 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2016 г. до окончателното плащане и 162.91 лв. лихва за забава, начислена от 13.10.2016 г. на Частен съдебен изпълните С. Якимов с рег. № 844 КЧДИ по изпълнително дело №20168440403706 за произнасяне по искането за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и поради изтекла погасителна давност. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Неприложима в конкретния случай е предвидената в чл. 128, ал. 2 АПК правна възможност всеки да може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред на защита. По делото не е спорно, че с възлагателното писмо №ДПН16-ВК66-164(2)/31.10.2014 г. на началника на отдел „Събиране на вземания“, дирекция „Ревизии и събиране на вземания“-Столична община е образувано изпълнително дело № 20168440403706 по описа на ЧСИ С. Якимов. Липсват доказателства за неговото прекратяване към момента на депозиране на исковата молба. Съобразно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на която се позовава ищецът за да обоснове твърдението си за прекратяване на изпълнителното производство, изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Липсата на представено постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20168440403706 по описа на ЧСИ С. Якимов, налага извод, че същото е все още висящо, поради което и искането за неговото прекратяване респ. за погасяване на вземането поради изтекла давност следва да бъде направено пред ЧСИ, на който е възложено принудителното изпълнение. Защитата в случая е по реда на чл. 426 и следащите от ГПК. Наличието на друг ред за защита препятства провеждането на собсидиарния иск по чл. 128, ал. 2 АПК с оглед изричната редакция на нормата "не разполага с друг ред за защита". Определението е неправилно В случая се претендира установяването на факт относно възможността за събиране по принудителен ред на публично общинско вземане-искът се отнася до установяване на обстоятелство-изтекла погасителна давност, което обстоятелство е от значение за законосъобразното развитие и приключване на изпълнителното производство, развиващо се по правилата на ГПК. Тоест се претендира с отрицателен установителен иск, че като недължимо задължението на ищеца не следва да бъде изпълнявано принудително по образуваното срещу ищеца изпълнително производство. Такива искове се предявяват пред компетентния за това съд, а не пред частния съдебен изпълнител. В конкретния казус не се претендира прекратяване на образуваното срещу ищеца изпълнително производство, а се претендира постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес поради погасяване задължението по давност. Ако решаващият административен съд приема, че предявеният иск не може да се квалифицира по чл. 128, ал. 2 АПК, то е следвало да повдигне препирня за подсъдност, а не да изпраща делото на частен съдебен изпълнител за прекратяването му, каквато претенция не се съдържа в исковата молба. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд за произнасяне по допустимостта на предявената искова молба с оглед преценката за компетентния съд-административен или общ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,