Определение № 39 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 641/2010 г.

Производството по делото е образувано по молба от адв. Ц. Ц. Д. като пълномощник на Г. И. А. за изменение на определение № 221 от 02.12.2010 год. по делото, с което съдът е оставил без уважение молбата на тази страна за присъждане на разноски като е прието, че доказателства за тези разноски- адвокатско възнаграждение, са представени едва с молбата за тяхното присъждане, след приключване на производството по делото. В молбата се сочи, че пълномощното, с договора за правна помощ, който удостоверява изплатеното адвокатско възнаграждение е представено с отговора на касационната жалба, а с молбата за присъждане на разноските е представено тяхно копие. Иска се съдът като установи това обстоятелство, да присъди направените в производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на 3 000 лв. Ответникът по молбата В. К., е направил възражение за прекомерност на възнаграждението с искане същото да бъде намалено в рамките на допустимото съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е депозирана в срока от чл. 248,ал.1 ГПК и е допустима. Същата е и основателна. С отговора на касационната жалба страната е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който удостоверява договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът В. Н. К. следва да бъде осъден да заплати направените от ответната страна и молител в настоящото производство разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност адвокатско възнаграждение и съгл. разп. на чл. 9,ал.1 във вр. чл. 7 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да се намали на сумата 2 464,95 лв. С оглед на горното, Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о.