Определение № 8620 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 20632 от 27.07.2026 г. на „Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО“, ЕИК 115076688, със седалище и адрес на управление [населено място], община Ивайловград, област Хасково, подадена чрез адв. Л. Костадинов, срещу Определение № 6799 от 18.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5685/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като просрочена частната жалба на сдружението срещу Определение № 3584 от 05.08.2025 г. по адм. д. № 1050/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 167, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на Решение по ОВОС № 1-1/2024 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пазарджик (РИОСВ – Пазарджик), одобряващо проект „Разширяване на промишлената площ на „Асарел-Медет“ АД и осъществяването на инвестиционно предложение „Комплексен проект за развитие на „Асарел-Медет“ АД до 2040 г.“, и производството по адм. д. № 5685/2026 г. е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Асарел-Медет“ АД, чрез адв. З. Митрев и адв. В. Герджиков, оспорва частната жалба като неоснователна, и завява искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Останалите ответници по частната жалба – Сдружение „Асоциация на парковете в България“, „Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ“ и директорът на РИОСВ – Пазарджик, не са депозирали отговори пред настоящата инстанция. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна – частен жалбоподател в производството пред тричленния състав, за когото обжалваният акт е неблагоприятен, и е насочена срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството и подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предметът на настоящата проверка е ограничен до правилността на извода на тричленния състав, че частната жалба на сдружението срещу Определение № 3584 от 05.08.2025 г. е просрочена. Доводите, които се отнасят до законосъобразността на самото определение за допускане на предварително изпълнение – за пороци в разпределението на доказателствената тежест, за характера на становището, представено от заинтересованата страна, и за баланса между икономическия и екологичния интерес, не подлежат на разглеждане в това производство, доколкото първоинстанционният състав не се е произнасял по тях. От данните по делото се установява, а и не се спори между страните, че съобщението за изготвеното Определение № 3584 от 05.08.2025 г. е изпратено на сдружението на 05.08.2025 г. в 17:44 ч. на електронен адрес [електронна поща], като по делото е приложено известие за успешното му получаване на същия ден в 17:45 ч. Не се спори също, че този електронен адрес е бил посочен от самото сдружение в жалбата му срещу административния акт и че на него са били връчвани всички съобщения по адм. д. № 1050/2024 г. на Административен съд – Пазарджик от образуването на производството, без възражение от страна на сдружението. Частната жалба срещу определението е подадена на 23.03.2026 г. Сдружението е организация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 137, ал. 2 АПК, съгласно която съобщенията до организациите се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Изискването за посочване на електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или на електронен адрес по чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт е установено за хипотезата, при която адресатът не е участвал в производството пред административния орган и не е посочил друг адрес по делото. Когато обаче страната сама е посочила конкретен електронен адрес за връчване по делото и трайно е получавала на него книжата, съдът дължи връчване именно на този адрес, а разпоредбата не поставя допълнителни изисквания към техническите му характеристики. Неоснователно е следователно оплакването, че връчването е нередовно, тъй като адресът не отговарял на чл. 18а, ал. 4 АПК. Неоснователно е и оплакването за липса на годно доказателство за юридическия факт на връчването. Съгласно чл. 137, ал. 3 АПК, когато връчването се извършва по електронен път, съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а ако не бъде изтеглено в 7-дневен срок от изпращането – в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Смисълът на втората фикция е именно да определи начален момент на срока в случаите, когато данни за изтегляне липсват; обратното разбиране би предоставило на адресата възможност да осуети неограничено във времето настъпването на последиците на връчването, като се въздържа от изтегляне или от потвърждаване на получаването, което е несъвместимо с принципа на правната сигурност и с преклузивния характер на сроковете за обжалване. В случая по делото е налице положително доказателство за доставяне на съобщението – известие за успешно получаване, а не само техническа разпечатка от електронна пощенска кутия. По това настоящият случай се различава съществено от разгледаните в Определение № 13213 от 18.12.2025 г. по адм. д. № 12019/2025 г. и Определение № 1695 от 16.02.2026 г. по адм. д. № 1305/2026 г. на Първо отделение, в които по делото изобщо не са били налице данни за доставяне на изпратените съобщения, поради което изводите в тях не могат да бъдат отнесени към настоящото производството. При това положение срокът за обжалване на Определение № 3584 от 05.08.2025 г. – тридневен съгласно чл. 167, ал. 3 АПК, както изрично е указано и в самото определение, е изтекъл най-късно през август 2025 г. Тричленният състав е посочил в мотивите си 7-дневен срок за обжалване, което е неточно, но неточността не се отразява на крайния извод, доколкото частната жалба е подадена повече от седем месеца след всеки от възможните начални моменти. Централният довод на частния жалбоподател – че смъртта на управителя на Сдружението е препятствала обективно узнаването на съдебния акт, също не може да бъде споделен. Смъртта на физическото лице, заемащо длъжността управител, не прекратява юридическото лице и не го лишава от правосубектност и от процесуална правоспособност. Незаемането на управляващия орган е вътрешноорганизационно обстоятелство, преодоляването на което е предоставено на самото сдружение – съгласно чл. 26 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 26 от устава общото събрание може да бъде свикано и по искане на една трета от членовете, а при бездействие – от съда по седалището на сдружението. Този ред е бил използван едва през януари 2026 г., като нов управител е вписан на 18.03.2026 г., т.е. десет месеца след смъртта на предходния. Рискът от продължителното оставане на юридическото лице без действащ представителен орган се носи от него, а не от съда и от насрещните страни. Съдът не е бил уведомен за настъпилата смърт, посоченият за връчване електронен адрес не е бил променян по делото и към момента на изпращане на съобщението не е съществувало обстоятелство, което да е налагало съдът да предприеме друг способ за връчване. Не може да бъде споделено и оплакването за прекомерен процесуален формализъм и за нарушаване на правото на достъп до съд. Преклузивните срокове за обжалване представляват допустимо ограничение на достъпа до съд, преследващо легитимната цел на правната сигурност и на стабилитета на съдебните актове, и са съвместими както с чл. 6, § 1 ЕКПЧ, така и с изискванията на чл. 9, § 2 от Конвенцията от Орхус, които не изключват прилагането на националните процесуални правила за срокове, доколкото те не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените права. В настоящия случай ефективността на съдебния контрол е била осигурена – Определение № 3584 от 05.08.2025 г. е било подложено на инстанционна проверка по частна жалба на друг жалбоподател в същото производство и е оставено в сила с Определение № 8685 от 17.09.2025 г. по адм. д. № 8792/2025 г. на Върховния административен съд. Ето защо не е налице отказ от правосъдие по дело с предмет опазване на околната среда, а последица от неупражняване в срок на процесуално право. Не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обстоятелството, че мотивите на обжалваното определение са лаконични. Съдът дължи отговор на доводите, които са решаващи за изхода на производството, а не на всяко отделно твърдение на страните. В случая тричленният състав е изложил съображения по спорния между страните въпрос – кога е връчено определението на Административен съд – Пазарджик и подадена ли е частната жалба в срок, като изводите му по този въпрос са правилни. По изложените съображения обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,