Определение № 4642 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К. с искане за отмяна на онази част от Определение № 3847/14.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2789/2026 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молбата му за правна помощ, изразяваща се в предоставяне на безплатна адвокатска защита в производството по частна жалба срещу Определение № 1793/02.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1074/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Съставът на ВКС, постановил обжалваното в настоящото производство определение, е бил сезиран с частна жалба от Г. В. К. срещу Определение № 1793/02.06.2026 г. в. ч. гр. д. № 1074/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което производството по делото е било прекратено. Позовавайки се на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, съставът на ВКС е обосновал извод, че в случая предоставянето на правна помощ не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя, тъй като по частната жалба срещу определението на апелативния съд ВКС дължи проверка при условията на пълен въззив, а и производство не е от кръга на тези, за които по силата на закон изрично се предвижда задължителна адвокатска защита - чл. 23, ал. 1 ЗПП. Определението е правилно. При постановяването му съдебният състав е съобразил критериите по ЗПП и данните по делото – депозирана редовна частна жалба срещу определение на апелативния съд за прекратяване на делото, в производството по която ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат, и липса на условията по чл. 23, ал. 1 ЗПП. Обратно на поддържаното в частната жалба, атакуваното определение не противоречи нито на чл. 47, нито на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), нито на чл. 6, т. 2 от Европейската конвенция за правата на човека - последните, установяващи презумпцията за невиновност на обвинения в извършване на престъпление. Съгласно чл. 47, ал. 2 ХОПЕС предоставянето на правна помощ е обусловено не само от преценката разполага ли молещото лице с достатъчно средства, но и от извода доколко тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. В случая правната помощ е поискана едва след като жалбоподателят е депозирал редовна частна жалба, по която е освободен от заплащане на държавна такса, срещу определението на апелативния съд за прекратяване на производството по делото. Ето защо, съобразявайки вида и характера на производството, във връзка с което е обоснована нуждата от правна помощ с назначаване на процесуален представител, настоящият съдебен състав споделя извода за наличие на хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,