Решение № 13516 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2016 г.

Решение № 13516 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП против Решение № 348 от 29.02.2016 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 412 по описа за 2015 г., с което по жалба на "П. В." ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-02-1400722-091-01 от 19.11.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 45 от 4.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП, с който са определени допълнително задължения по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: от 1.12.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 8 944.93 лева и лихва в размер на 3 109.50 лева; от 1.01.2011 г. до 31.01.2011 г. лихва в размер на 408.07 лева; от 1.12.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 5 446.34 лева и лихва в размер на 852.23 лева; от 1.01.2012 г. до 31.01.2012 г. лихва в размер на 709.99 лева; от 1.12.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 5 065.02 лева и лихва в размер на 945.31 лева, и по ЗКПО корпоративен данък за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 311.80 лева и лихва в размер на 126.01 лева; от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 212.87 лева и лихва в размер на 66.90 лева, и от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 193.16 лева и лихва в размер на 37.47 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките по фактури, издадени от процесните доставчици, по които РЛ е получател, съответно - недоказано било извършване на облагаеми доставки с предмета на фактурите, по които РЛ е изпълнител. Игнорирани са писмените обяснения на представляващите доставчиците, които подробно обясняват обстоятелствата на получаване на стоките, които не са били осчетоводени от получателя и с тях той е извършил последващи облагаеми доставки, върху данъчната основа на които е начислен ДДС с РА. Подпис за получател не е задължителен реквизит на данъчната фактура по ЗДДС. И. се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "П. В." ЕООД, чрез адв. Д. Р., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил цитираният РА, с който на ревизирания търговец са определени допълнително задължения за ДДС и корпоративен данък в посочените размери главница и лихви. При ревизията е установено, че ревизираното дружество, извършващо търговия с хранителни стоки, е получател по доставки от "Т. Т. П." ООД, "Т. Л. Г. Б." ООД, "И." ООД, "Л. Б." ООД, "Б.-6" ООД, "Ф." ЕООД, "Р." ООД и "М. К. е. К." ООД с предмет обичайни за търговията му хранителни стоки и цигари, като част от фактурите не са отразени в счетоводството му. Ревизиращите са приели, че търговецът не е отразил разходите по придобиването, нито приходите от продажбата на тези стоки и поради нередовната му счетоводна отчетност извършили ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съобразили липсата на инвентаризации и протоколи за брак, както и обичайната търговска надценка при продажбата на стоки като процесните и така определили данъчните основи за облагане на неотчетените/укрити/ приходи от продажби, съответно - за определяне на прекия корпоративен данък по ЗКПО. За процесните данъчни периоди по ЗДДС и ЗКПО върху така определената данъчна основа на укрити приходи от продажби на стоки са начислени ДДС, а от размера на приходите е изваден размерът на разходите по придобиване на стоките в размер на отчетната стойност и върху тази основа е определен корпоративният данък. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по фактурите на посочените по-горе доставчици да са осъществени реални доставки на стоки, съответно - ревизиращите не са доказали наличието на неотчетени /укрити/ приходи от продажбата им, поради което всички данъчни задължения за ДДС и ЗКПО, свързани с фактурите на тези доставчици, са определени незаконосъобразно. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени доставки. В случая, първоинстанционният съд е установил, че към фактурите на посочените фирми не са представени никакви придружаващи документи. Такива не са били и съставяни, съгласно обясненията на доставчиците и приетата съдебно-счетоводна експертиза. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата-доставчици, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговски обекти на ревизирания търговец, за някои от които са издадени пътни листи, от съдържанието им не може да се заключи със сигурност, че транспортът е бил до обекти на РЛ. Не е доказано плащането по фактурите като косвено доказателство за действителното извършване на доставките. Този факт също е потвърден от експертизата. Процесните фактури, с изключение на тези на "Ф." ЕООД не носят подпис за получател, поради което никакво доказателство за получаването на стоката от ревизираното дружество не е представено. Макар подпис за получател да не е задължителен реквизит на данъчната фактура, в случая, той би бил доказателство за получаване на стоката. Що се отнася до подписите за получател по фактурите, издадени от "Ф." ЕООД, те като частни диспозитивни документи, оспорени от насрещната страна на тази, която ги е представила, нямат доказателствена сила, а автентичността на подписите за получател от името на РЛ е следвало да се докаже от органите по приходите. Обосновано съдът е приел, че липсват и всякакви доказателства за реализирането на фактурираните стоки, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. О. на предположения са констатациите на РА, относно реалното доставяне на стоки само защото са от кръга на обичайно доставяните на ревизирания търговец. Към фактурите липсват доказателства за експедиция, транспортиране, получаване и съхраняване на стоките, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, с който осъществяват доставки, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. При това, съдът обосновано е заключил, че при недоказване на посочения факт с правно значение, при доказателствена тежест за това на органите по приходите, РА, с който е начислен ДДС и са определени преки данъци поради евентуални укрити продажби на стоки е необоснован и незаконосъобразен. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба се дължат разноски за тази инстанция, но не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение