Решение № 2042 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Я. Р., чрез процесуален представител, срещу Решение № 20889 от 17.06.2025г. по адм.дело № 12324/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 89, ал. 5 ЗГР и чл. 126, ал. 5 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, с която е заличен от списъка с адреси, определен с Приложение № 19 към Заповед № РД-09-1467/31.08.2011 г. на кмета на СО за включване в Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, адресът: гр. София, район „Люлин“, ул. „Филиповско шосе“ № 12. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се развиват оплаквания, че И. Р. не е бил надлежно уведомен в административното производство и след издаване на заповедта и че премахването на сградата не може да води до заличаване на адреса в ущърб на адресната регистрация и правата му. Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта. Ответникът – кметът на Столична община, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е разгледал спор за законосъобразността на Заповед № СОА23-РД07-727/13.10.2023г. на кмета на Столична община, с която се извършва промяна в списъка на адресите, подлежащи на включване/поддържане в НКНПА, като правното основание е изрично свързано с компетентността по чл. 89, ал. 5 ЗГР и с процедурата по Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021 г. От фактическа страна, приета за установена от АССГ, се установява, че производството е инициирано с предложение/писмо от кмета на Район “Люлин“-СО във връзка с изпълнение на заповед за премахване на строежи по реда на ЗУТ, като за имота с [идентификатор] по КККР са били отразени две сгради с идентификатори [номер] и [номер], за които е констатирано лошо конструктивно и санитарно-хигиенно състояние, опасност за живота и здравето на обитателите и невъзможност за поправяне и заздравяване, поради което е предприето и изпълнено премахване, удостоверено с протоколи. Първоинстанционният съд е приел, че при премахнати сгради липсва обективна предпоставка адресът да бъде поддържан като валиден адрес за адресна регистрация в НКНПА, тъй като адресната единица по режима на наредбата е функционално привързана към съществуването на сграда, и че закриването/заличаването на адреса от списъка по Приложение № 19 представлява актуализация на класификатора, а не произнасяне по валидността на конкретни адресни регистрации на лица. Съдът е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон и при наличие на фактически и правни основания за издаването му. Обърнал е внимание, че следва да бъде направено разграничение между заличаване /закриване/ на адрес по Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021г. и заличаване на адресна регистрация по см. на глава IV, раздел III от ЗГР. Последната се извършва по специфични правила и засяга правния статут на лицата, докато в настоящето производство изследването е по отношение на недвижимите имоти, респ. статута на недвижим имот в светлината на възможност по отношение на този имот да има адресна регистрация Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са правилни като основаващи са на фактическата установеност по делото и приложимото право, като при постановяването обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. Чл. 89, ал. 5 ЗГР възлага на кмета на общината правомощието да определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация, а Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021г. урежда актуализацията на НКНПА, включително при закриване на адрес при заличаване/премахване на сграда. Именно тази хипотеза е реализирана: установено е премахване на строежи в имота, представена е преписка относно основанието и изпълнението, направено е предложение от районния кмет, кметът на СО е постановил заповед за заличаване/закриване на адреса и е разпоредил последващите действия по съобщаване за актуализация. Материалноправната предпоставка за поддържане на адреса отпада, защото адресът като елемент на НКНПА е свързан с конкретна сграда/вход/обект. При премахната сграда отпада реалното определяне на мястото като „адрес“ в смисъла на режима. Поддържането на адреси без физически носител би противоречало на целите на адресната регистрация и достоверността на регистрите. Възражението за собственост върху имота и фактическо пребиваване не променя този извод. Собствеността върху поземления имот не поражда автоматично адрес, който да подлежи на включване в НКНПА. Предмет на заповедта не е вещното право, а актуализацията на адресния класификатор. Твърдяното обитаване на „заслон от подръчни материали“ не превръща мястото в адрес по смисъла на приложимата уредба, доколкото адресна единица се определя и поддържа при наличие на годен за адресиране строеж/сграда, отразен по установения ред – „кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване“ – чл.121, ал.4 /приложима към момента на издаване на заповедта/ от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2021г. Неоснователно е и оплакването за съществени процесуални нарушения поради липса на уведомяване. По делото е установено, че заповедта предвижда изпращане на поименни писмени уведомления до адресно регистрираните лица, но касаторът не е сред получилите уведомление – за неговото уведомление е отбелязано, че пратката е „непотърсена“. Това обаче не е елемент от фактическия състав на компетентността и материалната предпоставка за закриване на адреса при премахната сграда. Релевантно за законосъобразността е дали е настъпил фактът „премахване на сграда“, дали това е удостоверено и дали органът е действал в рамките на правомощията си. Евентуален пропуск в уведомяването има значение за информирането на лицата и за последващи действия по адресната им регистрация, но не обуславя отмяна на акта по закриване на адреса, ако не е доказано, че пропускът е повлиял върху установяването на релевантните факти или би могъл да промени крайния резултат. В случая касаторът не сочи конкретни доказателства, които да оборят установеното премахване на сградите или приложимостта на хипотезата по наредбата. Закриването на адрес не представлява нарушение на основните права по Конституцията, тъй като не се засяга правото на собственост, не се отнема правото на защита – лицето има право да обжалва актът, с който са засегнати правата му, не се нарушава принципът на равенство – лицето има право да заяви нов адрес. Неоснователно е и оплакването за необоснованост. Първоинстанционното решение е изградено върху доказателствата относно премахването на строежите, инициирането на процедурата и издаването на процесната заповед, като мотивите са логически последователни и не се установяват вътрешни противоречия или необсъден съществен доказателствен материал. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд относно разграничението между закриване на адрес в НКНПА и заличаване на адресна регистрация на конкретно лице. Закриването на адреса не заличава автоматично адресната регистрация, а поражда задължение за заявяване на нов адрес. Настоящата инстанция обръща внимание, че действително новата разпоредба на чл.97а от ЗГР е приета след подаване на жалбата срещу Заповед № СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. на кмета на Столична община. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и с изрична разпоредба, каквато в случая липсва. Новите разпоредби на ЗГР не действат обратно, а се прилагат ex nunc – само за незавършени правоотношения, които продължават да съществуват след влизането им в сила. Правоотношенията предмет на настоящото производство са приключили към момента на влизане на новата разпоредба в сила, поради което тя не може да се приложи - съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Това обаче не променя крайният извод, че административният акт е правилен и законосъобразен. При този краен извод при постановяване на обжалваното решение не са допруснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.