Определение № 1528 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5167/2023 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадена чрез РС - София, молба с вх.№ 25031127/04.08.2023 г., на А. С. Ж., чрез адв. П. Г. – САК, за отмяна на влязлите в сила решение от 03.06.1998 г., с което е допусната съдебна делба на недвижим имот (жилище), и решение от 07.03.2006 г. с което на основание чл. 288, ал. 1 ГПК/отм./ допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, двете решения постановени по гр. д. № 8924/1996 г. на Софийски районен съд. Искането за отмяна се основава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че с влязло в сила решение № 442/29.03.2022 г. по гр.д. № 3798/2020 г. на АС-София, е признато за установено, че Столична община /СО/, а не Държавата, е собственик на 2/5 и.д. от имота предмет на съдебната делба. Твърди се, че делбата е нищожна по аргумент от чл.75, ал.2 ГПК, тъй като в нея е участвал като съделител/съсобственик/ Държавата, а не действителния съсобственик на имота СО, както е установено правото на съсобственост с посоченото решение по друго дело. Счита, че поради вписване на двете решения в имотния регистър се създава привидност за действителна делба, което не било в интерес на правната сигурност и на действителните съсобственици. Моли да се отменят двете влезли в сила решения по делбеното дело, респ. се прогласят за нищожни. В срока по чл. 306, ал.1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от Н. М. И. (наследник на Х. М. И.) чрез адв.Д. Г. - САК, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират се разноски в производството за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 306, ал.1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от Държавата, чрез В. Т. - областен управител на област София, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират се разноски в производството за юрисконсултско адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното: С решение от 03.06.1998 г. по гр. д. № 8924/1996 г. на РС – София, е допусната съдебна делба на недвижим имот (жилище)- апартамент в жилищна сграда на [улица], ет.3, с площ 115 кв.м., ведно с избено и таванско помещения, подробно индивидуализирани, и заедно с 300/5165 ид.ч. от о.ч. на сградата и от дворното място, между съсобственици и при квоти: 1/5 ид.ч. за А. С. Ж., 2/5 ид.ч. за Х. М. И. и 2/5 ид.ч. за Държавата, като е отхвърлен иска за делба на А. Ж. срещу Столична община. В съдебното производство на първата фаза на делбата като страни по делото са конституирани както Столична община така и Държавата. С последващо решение от 07.03.2006 г. по същото дело, делбата е извършена, като на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ допуснатия до делба недвижим имот между посочените трима съделители с решението по допускане на делбата, е изнесен на публична продан, като е отхвърлено искането на А. С. Ж. за възлагане на имота на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./. Х. М. И. е починала на 27.09.2009 г. и оставила единствен законен наследник брат си Н. М. И.. С въззивно решение № 442/29.03.2022 г. по гр.д. № 3798/2020 г. на АС-София, след като е отменено първоинстанционно решение № 4834/28.07.2020 г. по гр.д.№ 15891/2018 г. на СГС, І ГО, 23 състав, е признато за установено по иска на СО срещу Държавата, че Столична община, а не Държавата, е собственик на 2/5 и.д. от имота, предмет на съдебната делба по гр.д. № 8924/1996 г. на РС – София. В това производство Ал.Ж. е била трето лице-помагач на ищеца по него СО, а Н. И.- помагач на ответника по него Държавата. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е извънреден извън инстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, и чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл.303 и чл. 304 ГПК основания, и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ да защити правата си. В случая се иска отмяна на влезли в сила решение по допускане на съдебна делба и решение по извършване на съдебна делба поради влязло в сила друго съдебно решение, с което е отречено правото на съсобственост на Столична община /СО/, а то е признато на Държавата, и с което решение по друго дело молителката обосновава доводите си за отричане правата на Държавата в съсобствеността към датите на двете решения по делбеното дело, и за нищожност на делбата, и от което извежда наличие на хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Изложените от молителката обстоятелства, обаче, не могат да се подведат в приложното поле на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, защото молителката не твърди с представеното с молбата за отмяна, в препис, въззивно решение № 442/29.03.2022 г. по гр.д. № 3798/2020 г. на АС-София, да е отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, на което да са основани решенията по делбеното дело, а и обективно това решение по друго дело, видно от диспозитива му, не е акт от кръга на посочените в чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Допустимостта на извън инстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от изложени от молителя твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, с някой от фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата, и доколкото в случая твърденията на молителката не покриват фактическия състав на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Но дори и от молбата за отмяна да може да се извлече твърдение за наличие на хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, доколкото се твърди неучастие в делбата на съсобственик, то същата пак би била недопустима. В случая във фазата на допускане на делбата като страни по делото са участвали както Държавата, така и СО, като право на съсобственост върху 2/5 ид.ч. е признато с решението по първата фаза само на Държавата и е отречено правото на СО върху същата ид.ч. от съсобствеността, при което твърдението на молителката за неучастие в делбата на СО, е необосновано и се явява негодно да обуслови допустимост на молбата й за отмяна на решенията по делбеното дело на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК по смисъла на задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Молба за отмяна е недопустима и на още едно основание. Твърдението на молителката, че в производството по съдебна делба не е взело участие трето лице със самостоятелни права в съсобствеността – СО, по естеството си представляват защита пред съд на чужди права, което е недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 26, ал. 2 ГПК/, каквато хипотеза не се твърди да е налице, нито се установява да е налице от данните по делото, защото не би се отразило върху признатите на молителката права в съсобствеността. В настоящето производство по чл.307 ГПК касационният съд не може да разглежда други искания, които не попадат в приложното поле на чл.303 ГПК, в частност искането за прогласяване нищожността на двете решения по делбеното дело на основание чл.75, ал.2 ГПК като последица от отмяната им. При този изход на делото, направените от молителката разноски остават в нейна тежест. Насрещната страна Държавата не е установила предпоставката по чл.78, ал.8 ГПК за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, защото отговорът на молбата за отмяна не е подаден от юрисконсулт. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: