Определение № 122 от 20.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 56/2014 г.

Производството е по чл.248, ал.3 вр.чл.81 и чл.78, ал.3 ГПК. Образувано е по молба на Г. В. Х., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Вл.В. от АК-Р. за допълване на постановеното по делото определение на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение № 54/21.01.2014 год. в частта му за разноските с искане да бъдат присъдени на молителя-ответник по частната касационна жалба направените от него разноски за касационната инстанция в размер на сумата 200 лева, представляваща изплатеното от него адвокатско възнаграждение по приложения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 26.12.2013 год. Върховният касационен съд, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, намира молбата за основателна. Действително, с постановеното по делото определение не са присъдени разноски в полза на ответника по частната касационна жалба, а такива са били направени в размер на сумата 200 лева видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.12.2013 год. с адвокат Вл.В. от АК Р., заплатени и поискани с писмения му отговор от 27.12.2013 год. Тъй като с постановеното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Русенския окръжен съд по в.ч.гр.дело № 1049/2013 год., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените и поискани от него съдебни разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 във вр. с чл.81 и чл.78, ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд