Решение № 5223 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. П., чрез адв. Д. Табутова, против решение № 755/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 488/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил. Касационният жалбоподател навежда твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба доводи и съображения иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което съдът да отмени обжалвания административен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав Пето отделение, като взе предвид релевираните в касационната жалба основания и прецени събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 755/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 488/2024 г. по описа на АС – Кюстендил, е отхвърлена жалбата на Г. С. П. срещу Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2021, изх. № 02-100-6500/1295#7/09.08.2024 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и са присъдени разноски в полза на ДФЗ. С процесното УП е постановен пълен отказ от подпомагане по заявената от Г. П. за Кампания 2021 Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави/или юници (СМКЮ) в размер на 9950,48 лева и е наложена санкция за бъдещ период по чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 по същата схема в размер на 9950,48 лева. Административният съд е приел за установено, че Г. С. П. е подал заявление за подпомагане с УИН [номер] за Кампания 2021, с което е заявил участие по СМКЮ с декларирани общо 68 броя говеда, отглеждани, както следва: 15 броя в ЖО с № 2638-0096, 25 броя в ЖО с № 2630-0149 и 28 броя в ЖО с № 2641-0033. Животните са посочени съгласно регистърните им данни към Системата за идентификация и регистрация на животните. Оспореното УП с изх. № 02-100-6500/1295#7/09.08.2024 г. се явява второ по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за Кампания 2021, след като с решение № 125/13.06.2023 г. по адм. дело № 76/2023 г. по описа на АС – Кюстендил, оставено в сила с решение № 6355/23.05.2024 г. по адм. дело № 9400/2023 г. по описа на ВАС, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/1295/18.01.2023 г. поради липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията. В процесното УП изх. № 02-100-6500/1295#7/09.08.2024 г. административният орган е обосновал отказа от субсидиране, като е приел декларираните по схема СМКЮ животни за неустановени с аргумент, че всички те (68 броя) се отглеждат в собствени животновъдни обекти (ЖО), които към последния ден на периода на задържане на животните за Кампания 2021 – 30 август 2021, не са били регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В УП е посочено, че по данни от ВетИС регистрацията по чл. 137 от ЗВМД на животновъдни обекти, собственост на Г. П., е както следва: за ЖО с № 2641-0033 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 22.03.2021 г. и крайна дата 30.06.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г.; за ЖО с № 2638-0096 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 01.03.2020 г. и крайна дата 14.02.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г. и е прекратена на 31.03.2022 г.; и за ЖО с № 2630-0149 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 27.10.2020 г. и крайна дата 15.04.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г. Позовавайки се не тези временни удостоверения, ДФЗ е достигнал до извод за липса на регистрация на съответните ЖО, в които се отглеждат заявените за подпомагане животни и на това основание е издал процесния акт за намаление на субсидията въз основа на извършени административни проверки, съгласно данните от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – ВетИС. Като правно основание е посочил разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 20, ал. 1, във вр. с § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания („Наредба № 3/17.02.2015 г.“), чл. 51, ал. 1 от ЗВМД (ред 19 от УП), както и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. (ред 9 от УП). Наред с това, на основание чл. 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие („Делегиран регламент № 640/2014“), поради установено 100 % несъответствие между декларираните и установени животни по заявлението на Г. С. П., органът е наложил санкция за бъдещ период по схема СМКЮ в размер на 9950,48 лева. По делото е изискана и приложена информация и документи от ОДБХ – Кюстендил във връзка с регистрацията и издадените временни удостоверения за ЖО № 2641-0033, ЖО № 2638-0096 и ЖО № 2630-0149, стопанисвани от жалбоподателя, както и 4 бр. ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни между животновъдните обекти на Г. С. П., сред които и процесните ЖО № 2641-0033 и ЖО № 2630-0149. При тези фактически установявания от правна страна АС – Кюстендил е приел, че оспореното УП е действителен и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата на Г. С. П.. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е изложил мотиви, че органът правилно е отказал подпомагане поради неспазване на изискването заявените за подпомагане животни да се отглеждат в ЖО, които са регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД. Според съда изводът за липса на регистрация на ЖО за целия период на задържане (отглеждане) на животните, който за Кампания 2021 е от 12.06.2021 г. до 30.08.2021 г., произтича от приетите като доказателства по делото срочни удостоверения за регистрация на процесните ЖО. От тях ясно следвало, че регистрацията на тези ЖО е изтекла и такава не е налице за посочения релевантен период, за който, съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г., земеделските стопани следва да докажат, че продължават да отглеждат заявените за подпомагане месодайни крави и/или юници. Първоинстанционният състав е обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу вписването на краен срок в удостоверенията за регистрация. Споделено е становището на ответния административен орган, че при издаването на удостоверение за регистрация със срок не е необходимо издаването на изричен акт за заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението. Отново с мотиви за липса на регистрация на ЖО № 2641-0033 и ЖО № 2630-0149 към дата 30.07.2021 г. съдът е отхвърлил и доводите на оспорващия за приложимост в случая на хипотезата по чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Решението на АС – Кюстендил е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. По фактите страните не спорят. Спорният въпрос по делото е свързан с това, притежавал ли е земеделският стопанин в периода на задържане по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. регистрирани ЖО, в които е отглеждал заявените за подпомагане животни, или ЖО следва да се считат без регистрация, след като издадените за тях и представени по делото удостоверения за регистрация са били със срок на действие. Касационната инстанция споделя становището на АС – Кюстендил, че ЖО № 2641-0033, ЖО № 2638-0096 и ЖО № 2630-0149, собственост на Г. С. П., са били без регистрация в процесния период. За да докаже наличието на регистрация на ЖО, в който/които отглежда заявените за подпомагане животни, земеделският стопанин следва да представи удостоверения за регистрация на ЖО пи реда на чл. 137 от ЗВМД. Видно от доказателствата по настоящото дело, Г. С. П. не разполага с удостоверения за регистрация на животновъдните си обекти за целия период на задържане на животните, който за Кампания 2021 е от 12.06.2021 г. до 30.08.2021 г. Причините, поради които тези удостоверения са били издадени с посочен в тях срок, не са установени по делото, но независимо от това, след като същите са с изрично посочен срок, съдът няма основания да приема, че те са безсрочни. Удостоверението е официален документ и има за съда обвързваща доказателствена сила за установените в него обстоятелства, вкл. срока му на действие. Поради това и доколкото въпросните удостоверения са били с определен в тях срок, от БАБХ са уведомили съда, че няма издадени актове за заличаване на регистрацията на процесните ЖО, собственост на Г. С. П., както и че не са налице обстоятелства, които да дават правно основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията на ЖО. Регистрацията е прекратена с изтичането на посочения в удостоверението срок. В този смисъл съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал изпълнение на изискванията за получаване на заявеното подпомагане по схема СМКЮ за Кампания 2021 предвид липсата на регистрирани по реда на ЗВМД ЖО. В допълнение следва да се посочи, че преценката дали един ЖО отговаря на изискванията за регистрация съгласно ЗВМД е от компетентността на директора на съответната ОДБХ, като издаденото удостоверение удостоверява именно факта на извършената регистрация. В настоящия случай извън обхвата на дължимата съдебна проверка остават причините, поради които не са налице удостоверения за регистрация на ЖО в процесния период, нито тези, обусловили издаването на срочни удостоверения за регистрация. Констатираната липса на удостоверения за регистрация на ЖО № 2641-0033, ЖО № 2638-0096 и ЖО № 2630-0149 за целия период на задържане на животните е довела съда до правилния извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Предвид горното, обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с приложимия материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Виолета Главинова Не споделям изводите на мнозинството от състава, като изоставям становището си по спорния въпрос, разглеждан в настоящия казус, изразено в предходни решения, постановени от настоящия състав. Считам, че административният съд неправилно е приел, че през периода на задържане по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. ЖО № 2641-0033, ЖО № 2638-0096 и ЖО № 2630-0149 са били без регистрация. Редът и условията за регистриране на ЖО са регламентирани в чл. 137 и следв. от ЗВМД. Съгласно чл. 137, ал. 1 и ал. 6 от ЗВМД собствениците или ползвателите на ЖО подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, като след извършване на процедура по проверка на обекта директорът на ОДБХ вписва ЖО в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Съгласно чл. 137, ал. 8 от ЗВМД регистрацията на ЖО е безсрочна. Регистрацията може да бъде заличена, а издаденото удостоверение обезсилено, със заповед на директора на ОДБХ на основанията, предвидени в чл. 138 от ЗВМД, като това обстоятелство (заличаване на регистрацията) се вписва в регистъра по отношение на съответния ЖО на основание чл. 137, ал. 9, т. 8 от ЗВМД. От така установената нормативна рамка в ЗВМД по категоричен начин следва, че законодателят не е предвидил извършването на регистрация на ЖО за определен срок. Ясно изразената воля на законодателя е, че регистрацията на ЖО е безсрочна. В случай че настъпят обстоятелства от визираните в чл. 138, ал. 1 от ЗВМД, се прилага установеният ред за заличаване на регистрацията. Следва да се прави разграничение между извършване/заличаване на регистрацията, от една страна, и издаване/обезсилване на удостоверение за регистрация, от друга. Удостоверението за регистрация, се издава от органа, поддържащ регистъра, за удостоверяване на факта на извършената регистрация, като в него следва да бъдат отразени данните, вписани в регистъра. От правно значение е регистрацията на животновъдния обект, която подлежи на доказване с доказателства, включително и с удостоверение за регистрация, което трябва да отразява актуалните към този момент данни от регистъра, но не може да ги променя. В този смисъл отбелязването на срок в удостоверението за регистрация следва да се разглежда като ограничаващо действието на официалния удостоверителен документ с оглед гарантиране на неговата относителна „актуалност“, но не и на самата регистрация, която законът определя като безсрочна и която може да бъде прекратена („заличена“ съгласно използваната в ЗВМД терминология) на основания и по ред, предвидени в ЗВМД. Доводът на административния орган, възприет от първоинстанционния съд, че издадените удостоверения за регистрация с посочен в тях краен срок показват срока на валидност на регистрацията, не почива на никакво правно основание и поради това е незаконосъобразен. В ЗВМД не е предвидена възможност за регистриране на ЖО за определен срок, поради което такава не може да възникне като резултат от издаването на удостоверение за регистрация с посочен в него срок. Удостоверението се издава въз основа на извършената регистрация, то материализира волеизявлението на органа, извършил регистрацията и удостоверява факта на регистрацията, като правното му значение е дефинирано и подчинено на законодателството, което урежда самата регистрация. След като ЗВМД не предвижда регистрация на ЖО за определен срок, то изводът, че такава може да възникне вследствие издаването на срочни удостоверения за регистрация е изцяло в противоречие с приложимия материален закон. В конкретния случай, предвид наличието на данни за извършена регистрация на процесните ЖО преди 12.06.2021 г. (началният момент на периода на задържане/отглеждане на животните) и липсата на издадени актове за заличаването й по предвидения в закона ред (за което свидетелства самата ОДБХ – Кюстендил в писмо изх. № КН-4834/13.12.2024 г.), следва да се направи извод, че не е настъпило прекратяване („заличаване“ по смисъла на ЗВМД) на регистрацията на тези ЖО за относимия период: 12.06.2021 г. – 30.08.2021 г. По изложените съображения приемам, че от събраните доказателства не се установява твърдяната от административния орган липса на регистрация на ЖО, стопанисвани от Георги Стоименов Пандурски, през периода на задържане за Кампания 2021. Като е игнорирал приложимия материален закон (чл. 137, ал. 8 от ЗМВД) с позоваване само на обвързващата доказателствена сила на удостоверенията за регистрация като официални удостоверителни документи, АС – Кюстендил е достигнал до неправилен правен резултат. Необосновани от правна страна са и констатациите на административния орган, че всички декларирани животни по схема СМКЮ следва да се считат за неустановени само на това основание - липсата на регистрация на ЖО, в които се отглеждат. Доколкото страните не спорят и по делото не се установява органът да е констатирал друго несъответствие с изискванията, обуславящи правото на подпомагане по схема СМКЮ съгласно Наредба № 3/17.02.2015 г., процесното УП, с което е извършено намаление на исканата за подпомагане сума в размер на 9950,48 лева и е наложена санкция за бъдещ период в същия размер, се явява изцяло незаконосъобразно. Предвид горното, обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното УП и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок по подаденото от Георги Стоименов Пандурски заявление за подпомагане с УИН 10/190521/74495 за Кампания 2021. Дал особеното мнение- съдия Виолета Главинова