Определение № 1058 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 549/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДЕНИС АГРО 20“ ЕООД срещу Определение № 1740/04.12.2025 г. на Административен съд (АС) - Ямбол, постановено по адм. дело № 396/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба вх. № 2366 от 15.10.2025 г., подадена от „ДЕНИС АГРО 20“ ЕООД, срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/260522/08468 за кампания 2022, в частта на намаленията по подмярка 13.2/НР-2, по СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, ЗДП, СЗ-ДККП и в частта на наложените санкции за бъдещ период по СЗ-ДККП и по Мярка 12/Натура 2000 и е прекратено производството по адм. дело №396 по описа на АС-Ямбол за 2025 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва извода на съда, че срокът за обжалване е изтекъл на 19.05.2025 г., тъй като уведомителното писмо било публикувано в Системата за електронно управление (СЕУ) на 19.11.2025 г. Счита, че срокът за обжалване е следвало да започне да тече от датата на реалното изтегляне на акта от СЕУ, а именно 06.10.2025 г. Излага подробни съображения, че оспореното уведомително писмо е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че в първоначалната жалба до съда са изложени съображения за нищожност на уведомителното писмо. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда. Частният жалбоподател се представлява от адв. Кожухарова. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото съдът от фактическа страна е установил, че Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е било публикувано в СЕУ на 19.11.2024 г. и изтеглено от адресата на 06.10.2025г. Жалбата срещу уведомителното писмо е била депозирана в съда на 15.10.2025 г. При така установеното от фактическа страна, позовавайки се на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), § 12, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗИДЗПЗП), от правна страна, съдът е приел, че административното производство е започнало преди приемането на § 12, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПЗП. Считано от датата на публикуване на Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – 19.11.2024 г., шестмесечният срок за изтеглянето му е изтекъл на 19.05.2025 г., понеделник, работен ден. Считано от 20.05.2025 г. актът се счита за връчен и от този момент е започнал да тече преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването му по съдебен ред, като този срок е изтекъл на 03.06.2025 г. Подадената на 15.10.2025 г. жалба е просрочена. Съдът е посочил още, че в жалбата общо е посочено, че постановеният акт се счита за нищожен и незаконосъобразен, но няма формулирано искане актът да се обяви за нищожен, нито са посочени основания за това. Искането е за частична отмяна на акта по изложени съображения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Поради това е приел, че не е сезиран с жалба с искане за обявяване нищожност на акта, а с жалба за отмяна на акта като незаконосъобразен. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Уведомително писмо изх. № 002-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 149, ал. 1 АПК, чл. 28, ал. 1 и 3 и предвид § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗПЗП (ДВ бр. 85/2024 г.) първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран е просрочена. Изводите му се базират на правилен анализ на установените по делото факти и в съответствие с приложимата нормативна уредба. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са доводите в частната жалба за несинхронизация на СЕУ с нормативната база. Разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП във връзка с чл. 23, ал. 3 ЗПЗП категорично определя кога актът се счита за връчен в случай, че той не бъде изтеглен в шестмесечен срок от неговото публикуване. Този шестмесечен срок е достатъчно дълъг, за да може всеки добросъвестен земеделски производител да организира защитата си. Частният жалбоподател не сочи конкретни доводи, защо не е изтеглил своевременно публикувания в СЕУ акт. Изложената в частната жалба позиция поставя началния срок на подаване на жалбата срещу издаден от ДФЗ административен акт в зависимост от решението на земеделския производител да изтегли публикуван акт, без да създава времеви ограничения за същия, относно изтеглянето на акта. Целта на въведената с чл. 28 ЗПЗП промяна във връчване на актовете цели да се създаде механизъм за своевременно връчване на актовете и влизането им в сила, ако земеделският производител не изтегли същите в предвидените от закона срокове. Противно на изложеното в частната жалба, в първоинстанционната жалба няма искане за обявяване на оспореното уведомително писмо за нищожно. Действително в жалбата е заявено, че постановеният акт е нищожен, незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона и поради несъответствието му с целта, която преследва закона. Не са изложени конкретни съображения за нищожността на оспореното Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Нещо повече, в жалбата се сочи, че АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд в жалбата няма искане за прогласяване на обжалвания административен акт за нищожен. Поради това следва да се приеме, че правилно е приел, че не е сезиран с искане за обявяване на Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2474 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за нищожно. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение