Определение № 39 от 06.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 766/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Ж. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1 090/ 11.08.2016 г. по в.гр.д.№ 3274/15 г. на Варненския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 52/ 20.02.2015 г., допълнено с Решение № 176/ 25.06.2015 г. и поправено с Решение № 272/22.10.2015 г. по гр.д.№ 1007/12 г. на Провадийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. М. Ж., М. М. Ж. и С. М. Ж. против В. К. И. и при участието на третото лице-помагач на страната на ответника [фирма]- [населено място], иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 1202 кв.м. реална част от дворно място в [населено място], [община], представляващо УПИ ІІ-12 в кв.54 ведно с построената в мястото двуетажна масивна сграда; в частта, с която е признато за недоказано оспорването на Акт за държавна собственост № 924/ 16.04.1998 г., съхраняван в Областна администрация- [населено място]; в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за постановяване на допълнително решение по делото чрез произнасяне по истинността на Акт за държавна собственост № 75/ 20.03.1980 г., съхраняван в [община]. Молителят представя като доказателство Препис- извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0308/ 28.10.2017 г., от който се установява, че ищецът Ж. М. Ж. е починал на 28.10.2017 г., но не ангажира доказателства, че е негов наследник, за да обоснове процесуалната си легитимация като молител, доколкото е трето лице за спора, приключил с влизане в сила на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Заедно с това молбата не съдържа ясно и мотивирано изложение, обективиращо твърдение за наличието на конкретно, предвидено в процесуалния закон основание за отмяна на влязлото в сила решение. Посочено е единствено, че правният интерес да се иска отмяната му се извежда от Решение № 176/ 25.06.2015 г. по гр.д.№ 1007/12 г. на Провадийския районен съд, т.е. решение, постановено по молба за допълване на първоинстанционното решение, потвърдено с влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се претендира /като при това решението по чл.250 ГПК също е било предмет на произнасяне от въззивния съд, който частично го е потвърдил/. В този смисъл следва да се приеме, че в случая липсва твърдение за годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, доколкото самото първоинстанционно решение, което е било предмет на инстанционен контрол с влязлото в сила решение, няма самостоятелно значение, освен ако е влязло в сила като необжалвано в част, обективираща произнасяне по правен въпрос, разрешен по различен начин във въззивното решение и включен в предмета, по който се формира сила на пресъдено нещо /т.4 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК/. Съобразно задължителните указания на т.10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК, на молителя следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на молбата, като ангажира доказателства, че е правоприемник на починалия ищец Ж. М. Ж., както и като формулира ясно и мотивирано изложение на фактите, въз основа на които иска отмяна на влязлото в сила Решение № 1090/ 11.08.2016 г. по в.гр.д.№ 3274/15 г. на Варненския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл.306, ал.1 ГПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение