Определение № 5655 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Н. А. от гр. Опака, обл. Търговище против определение № 633 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен в частта му, с която искането на А. за предоставяне на правна помощ по делото е отхвърлено. Жалбоподателят твърди неправилност на определението поради постановяването му в нарушение на закона и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Шумен е образувано, след като, при условията на чл.133, ал.6 от АПК, ВАС, със свое определение № 3660/08.04.2025г. по адм.д. № 3361/2025г./ВАС, е изпратил образуваното пред АС- Търговище по предявения от А. А. срещу НОИ иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ дело, за разглеждане от АС-Шумен. С Определение № 607 от 15.04.2025г. административният съд е освободил ищеца А. Н. А. от заплащане на държавна такса за производството, излагайки подробни мотиви за лошото му здравословно състояние и ограничените финансови възможности – негови и на съпругата му. С разпореждане № 609 от същата дата – 15.04.2025г. АС-Шумен, констатирайки нередовности на исковата претенция, е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да ги отстрани в 7-дневен срок от съобщаването. С уточнение на искова молба, постъпило по електронен път на 16.04. 2025г., А. А. е отстранил нередовностите на исковата молба. На същата дата с нарочна молба същият е поискал от съда предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство до приключване на съдебното производство, мотивирайки се с липса на средства, за да си наеме адвокат, отстраняване на нередности в процеса и с цел да се минимизира съдебната грешка по основателността на исковата молба. Със свое определение № 633/22.04.2025г. съдът е приел, че с получената на 16.04.25г. уточнителна молба ищецът е изпълнил всички указания, дадени му с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, приел е същата за редовна и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото определение административният съд се е произнесъл и по молбата на А. за правна помощ, като е отхвърлил същата като неоснователна, изхождайки от обстоятелството, че ищецът вече е отстранил констатираните в исковата молба нередовности и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът е изложил мотиви, че случаят не попада в хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗПП, доколкото законът не изисква задължително процесуално представителство при разглеждане на спорове като настоящия – от една страна, а от друга - липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за предоставяне на правна помощ на основание чл.23, ал.2 – интересите на правосъдието не налагат предоставянето й. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП правна помощ се предоставя при преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Доколкото с Определение № 607/15.04.2025г. по делото АС-Шумен, обсъждайки представените от А. декларации за семейно, имотно и здравословно състояние, е приел, че същият няма средства за заплащане на държавна такса по делото, очевидно е, че на база същите документи следва да се приеме, че същият няма средства за заплащане и на адвокатско възнаграждение. Неправилен е формираният от административния съд извод за това, че в случая липсва третата, кумулативно изискуема предпоставка по чл.23, ал.2 от ЗПП за предоставяне на правна помощ- „ интересите на правосъдието да изискват това“. Безспорно интересите на правосъдието изискват правилното протичане на едно съдебно исково производство, събиране на необходимите за доказване на иска доказателства, своевременно и компетентно отправяне на процесуални искания и излагане на доводи по същество, своевременно обжалване на едно негативно за ищеца съдебно решение и др. Основателни в тази връзка са всички доводи, изложени в частната жалба, за необходимостта от квалифицирана правна помощ, ползването на която би било от значителна полза на ищеца. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил определението си за отхвърляне молбата на А. А. за предоставяне на правна помощ в противоречие с нормативната уредба и доказателствата. С оглед изложеното определението в обжалваната му част следва да бъде отменено и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт, с който на А. да се предостави правна помощ за процесуално представителство, а делото да се върне на Административен съд – Шумен за продължаване на процесуалните действия по предявеня от него иск. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,