Определение № 2882 от 06.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3833/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Р., подадена чрез адв. А. Г. от САК, против решение № 622/ 12.05.2023 год. по в.гр.д.№474/2022г. на Софийски апелативен съд. Закрито съдебно заседание за производство по чл.288 ГПК е насрочено за 10.04.2024г. С молба вх. № 12032 от 03.10.2023г. касаторът – ищец в производството, чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК е уведомил съда, че оттегля касационната си жалба изцяло и желае производството по нея да бъде прекратено. Заявил е също, че такава молба е подал и до въззивния съд с вх.№15224 от 29.06.2023г., по която няма произнасяне. Страната, която е инициирала с подаването на касационна жалба настоящото производството може, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това касаторът С. П. Р. е направил с писмените си молби по делото, с които ясно и недвусмислено е заявил, че оттегля подадената от него касационна жалба. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на последната и образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Десезирането обуславя процесуалната недопустимост на производството. При този изход разноски на касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и за ответната по жалбата страна, тъй като последната не е подала отговор на касационната жалба, не е релевирала искане за присъждане на разноски за касационното производство и не е ангажирала доказателства за сторени такива в производството пред ВКС до настоящия момент. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,