Решение № 2336 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. и И. И. Д. против решение № 4583 от 09.10.2025 г., постановено по адм.д. № 1092/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Сандански, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на Т. И. К. и И. И. Д. против заповед № 46/19.07.2024 г. на главния архитект на община Сандански, с която на основание чл. 5в, ал. 2, изр. 2 ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 и чл. 30, ал. 3 АПК, е отказано да се одобрят инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда с подземни гаражи“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Сандански, въз основа на изготвена оценка за съответствието по реда на чл. 146, ал. 6, т. 2 ЗУТ по заявление вх. № 94-С-1054/10.07.2024 г. от Т. И. К. и И. И. Д. във връзка със заявление вх. № 94-С-1054/04.04.2023 г. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от фактическите основания за издаване на обжалваната заповед е, че в същата са констатирани и подробни описани неотстранени от заявителите нередовности и непълноти в инвестиционния проект, на което съответства и посоченото правно основание за постановяване на административния акт, а именно чл. 5в, ал. 2, изр. 2 ЗУТ съгласно който когато нередовностите или непълнотите по ал. 1 не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството. Посочените в заповедта чл. 56, ал. 2 и чл. 30, ал. 3 АПК, регламентират, че административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2, а съгласно чл. 30, ал. 3 АПК срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. С разпоредителната част на заповедта се отказва да се одобрят инвестиционните проекти и да се издаде разрешение за строеж за описания по-горе обект. Следователно налице е противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта и нейната разпоредителна част. Цитираните правни основания сочат за постановяване на акт, с които административното производство се прекратява, а с разпоредителната част е налице произнасяне по същество на направеното искане. От изложеното следва, че волята на административния орган е неясна, като двата акта – този, с който се прекратява производството по искането за издаване на административен акт и този, с който е налице произнасяне по същество на направеното искане са с различни правни последици и подлежат на обжалване по различен ред. Констатираното противоречие обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени, а административната преписка да се върне за ново произнасяне на главния архитект на община Сандански, който следва да прецени коя от хипотезите, посочени в заповедта е налице. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Сандански да заплати на Т. И. К. и И. И. Д. сумата 3076.96 евро, от които 81.81 евро, представляваща заплатени държавни такси, 2556.46 евро, представляващи уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции и 438.69 евро, заплатено възнаграждение за вещо лице. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид факта, че възнаграждението е за двама жалбоподатели. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,