Решение № 7662 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2015 г.

Решение № 7662 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 256 от 01.07.2015 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 717/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 151400364 от 07.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 311 от 01.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, относно установени задължения за ДДС в размер на 19 689.35 лв. и лихви от 9830.46 лв., както и задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. общо в размер на 983.15 лв. и лихви от 437.77 лв.

Касаторът ДДОДОП претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа наличието на доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради неотчетени в счетоводството на ревизираното лице (РЛ) приходи от продажби по фактури, които не са отразени в счетоводството му. Посочва, че при особеното ревизионно производство не е задължително данъчната основа да е свързана със стойността на конкретни фактури, още по-малко е необходимо доказване на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС и то възложено в доказателствена тежест на приходната администрация. Последната не била страна в материалните правоотношения и в хипотезата на укрити приходи от неотчетени фактури ревизираното лице нямало интерес от представянето на съпътстващи доставката документи. Доказването в тези случаи се основавало на косвени доказателства - документи от доставчиците, проверки при тях, включително проверка от вещо лице в хода на съдебното производство във връзка с анализ на дейността на РЛ и практиката по документиране на сделките. Поддържа наличието на двустранно подписани фактури с характер на приемо-предавателни протоколи (ППП), които следвало да бъдат съобразени при установяване на задълженията на лицето и резултатът по РА да бъде намален, но не и напълно отменен в частта по ЗДДС и за задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с откритото по искане на жалбоподателя производство по оспорване по чл. 193 ГПК на подписани от негово име фактури, издадени от ЕТ "Нина Петрова - Хранкомерс", в което неправилно била разпределена доказателствената тежест. Счита, че съдът не е обсъдил съвкупно оспорените фактури заедно с други, двустранно съставени фактури, които не са оспорени и не са осчетоводени от РЛ, което обстоятелство следвало да се приеме като признание на неблагоприятен за лицето факт. Наличието на такива фактури опровергавало свидетелските показания относно начина на организация на работата при търговеца. Касаторът оспорва доводите на първостепенния съд за представени по делото фактури с гриф "оригинал", които следвало да се намират при получателя, а не да се представят от доставчиците. Посочва, че в тази част решението освен, че не е мотивирано, не съответства и на доказателствата по делото, тъй като нито една от спорните фактури не са представени в оригинал, нито са придружени с оригинален касов бон. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АСВТ и по същество на спора да потвърди РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Касационна жалба е подадена и от Р. П. Ц., действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Бела - Р. Ц." със седалище и адрес на управление гр. Долна Митрополия, ул. "Христо Ботев" № 40, срещу частта от решението, с която РА е потвърден относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периоди 01.01.2008 г - 31.12.2012 г. в общ размер от 1696.36 лв. и лихви от 702.51 лв., за данък по чл. 42 - 49 ЗДДФЛ от 227.74 лв. и лихви от 116.68 лв., вноски за ДОО на наетите и за самоосигуряващото се лице общо в размер на 4 044.20 лв. и лихви от 3 369.56 лв., за вноски за ДЗПО за УПФ за наетите лица и за самоосигуряващото се лице общо в размер на 1275.88 лв. и лихви от 1033.93 лв., за вноски за ЗО за наетите лица и за самоосигуряващото се лице общо в размер на 1074.67 лв. и лихви от 802.44 лв. и вноски за фонд ГВРС в общо размер от 7.79 лв. и лихви от 8.08 лв.

Ревизираното лице поддържа неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Излага съображения за противоречия в мотивите на решението и неправилно изчисление на задълженията. Счита, че съдът не е съобразил недоказаното оспорване на фактури в производство по чл. 193 ГПК, както и предоставен от банка "Юро И Еф Джи България" АД на 22.04.2008 г. банков заем от 30 000 евро, при съобразяването на който не е налице отрицателно салдо за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване по същество на спора на решение за отмяна на РА.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на Р. П. Ц., в т. ч. в качеството му на ЕТ "Бела - Р. Ц.", е извършена ревизия за установяване задълженията на лицето за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. за ДДС, данък по чл. 48 ЗДДФЛ, данък по чл. 42 - 49 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за самоосигуряващо се лице, вноски за ДОО, ДЗПО за УПФ и ЗО за наетите лица и вноски за фонд ГВРСН за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. В резултат на неотчетени приходи от продажба на стоки по неотразени при РЛ фактури на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС е доначислен ДДС общо в размер на 19 689.35 лв. и лихви от 9830.46 лв. Върху тези доходи е определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 983.15 лв. и лихви от 417.33 лв. В резултат на несъответствие между имуществено и финансово състояние на лицето, извън търговското му качество, е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 1696.36 лв. и лихви от 702.51 лв. Установени са задължения по чл. 42 - 49 ЗДДФЛ за 2008 г. и за 2010 г. в размер на 227.74 лв. и лихви от 116.68 лв. Във връзка с определените нови данъчни основи по ЗДДФЛ и допълнително установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ на основание чл. 124а ДОПК са определени задължения за ОВ, както следва: за ДОО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 3538.48 лв. и лихви от 2916.97 лв., за ДЗПО за същия период в размер на 1145.90 лв. и лихви от 920.34 лв. и за ЗО за периода 2008 г. - 2010 г. в размер на 1527.60 лв. и лихви от 712.86 лв. За периоди 2011 г. и 2012 г. не са определени задължения за ОВ за самоосигуряващо се лице. В частта за ЗОВ за осигурените лица при прилагане на общия ред за облагане за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са определени задължения както следва: за ДОО в общ размер на 505.72 лв. и лихви от 452.59 лв., за ЗО - 177.07 лв. и лихви от 89.58 лв., за ДЗПО за УПФ - 129.98 лв. и лихви от 113.59 лв. и за фонд ГВРСН - 7.79 лв. и лихви от 8.08 лв.

Органите по приходите установили, че за целия ревизиран период търговецът не е отразявал в счетоводството си покупки на стоки: цигари от "Бокородо" ООД и ЕТ "Мираж - Мирослав Иванов", алкохолни напитки от "Емил 5" ЕООД, хранителни стоки от ЕТ "Нина Петрова - Хранкомерс", "Ники комерс" ЕООД и "Грестокомерс" ЕООД. При извършените насрещни проверки доставчиците потвърдили доставките на стоки с получател ЕТ "Бела - Р. Ц." и представили документи, в т. ч. издадените на РЛ фактури, пътни листа, договори, счетоводни документи, доказателства за плащане. Съобразено е, че фактурите са издадени от редовни доставчици на лицето на същите по вид стоки, за които в счетоводството му са отразени фактури. Т. е. доставките не са необичайни или със случаен характер. За неоснователно е прието възражението на лицето за липса на доказателства за приемо-предаване на стоките, тъй като такива липсвали и по отразените в счетоводството му фактури. В резултат на горното за всички ревизирани периоди е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В решението на решаващия орган са намерени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 ДОПК и по чл. 123, ал. 1 ДОПК.

При определяне задълженията на лицето по ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност е съобразен размера на установените при ревизията укрити приходи от продажба на стоки по незаприходени фактури.

В РД е направена съпоставка в табличен вид на приходите и разходите на лицето, извършени в брой, извън качеството му на търговец, като в резултат е установено превишение на разходите над приходите за периода 01.01.2008 г. 31.12.2011 г., както следва: за 2008 г. - 12 075.75 лв., за 2009 г. - 3972.23 лв., за 2010 г. - 5019.56 лв. и за 2011 г. - 2291.05 лв. В приходната част на паричния поток са отчетени приходи от отдадени под наем активи и изтеглени в брой суми от банкови сметки. Не са признати приходите, реализирани от дейността на ЕТ поради липса на документи за плащане в брой или за излезли от патримониума на търговеца суми. В разходната част разходите за живот са съобразени по данни на НСИ за разходи на домакинствата по групи. Включени са разходи за платени в брой услуги, данъци, такси, направени вноски по банкови сметки, закупена през 2008 г. земеделска земя. Установените несъответствия са квалифицирани като доходи с неустановен произход, респ. данъчна основа за установяване на задължения на лицето по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. данък за довнасяне от 779.44 лв. и лихви от 409.98 лв., за 2009 г. - данък от 267.10 лв. и лихви от 110.29 лв., за 2010 г. - данък за довнасяне от 466.34 лв. и лихви от 144.43 лв., за 2011 г. - данък за довнасяне от 183.48 лв. и лихви от 37.81 лв. Неотчетените приходи от продажба на стоки по неотразени фактури от дейността на лицето като ЕТ са довели до установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. в размер на 415.40 лв. и лихви от 218.50 лв., за 2009 г. - данък от 334.57 лв. и лихви от 138.15 лв., за 2010 г. - данък от 139.97 лв. и лихви от 43.35 лв., за 2011 г. - данък от 54.28 лв. и лихви от 11.19 лв. и за 2012 г. - данък от 59.25 лв., в т. ч. за довнасяне от 38.93 лв. и лихви от 6.14 лв.

При ревизията е констатирано, че лицето, в качеството си на работодател, не е декларирало и не е внесло в срок данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2008 г. - 31.12.2008 г. в общ размер 134.00 лв. и за периода м. 06.2010 г. в общ размер 103.20 лв. За тези периоди лицето не е подавало декларации - обр. 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и не е внесло дължимите осигурителни вноски. За месеци 01, 02, 03, 05, 07 и 08.2010 г. са констатирани различия между размерите на декларираните, дължими и внесени суми за данъка, посочени в Приложение № 34 към РД. За установените дължими суми са начислени лихви от 116.68 лв. При прилагане на общия ред за 2008 г. и 2010 г. са установени задължения за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО и вноски във фонд ГВРС за наети лица, както следва: за ДОО - 505.72 лв. главница и лихви от 452.59 лв., за ДЗПО - 129.98 лв. и лихви от 113.59 лв., за ЗО - главница от 177.07 лв. и лихви от 89.58 лв., за ГВРС - 7.79 лв. и лихви от 8.08 лв.

На основание чл. 124а ДОПК размерът на превишението на разходите над приходите е квалифициран като доход от дейност на самоосигуряващо се лице, включен е в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Р. Ц. е следвало да внася ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО, респ. са определени допълнителни задължения за окончателни осигурителни вноски и лихви върху тях за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както следва: за ДОО - 3538.48 лв. главница и 2916.97 лв. лихви за забава, за ДЗПО - 1145.90 лв. главница и 920.34 лв. лихви за забава, за ЗО - 1527.60 лв. главница и 712.86 лв. лихви за забава.

За да отмени частично РА административният съд е намерил за недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, включително на база приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която доказвала редовността на счетоводството на ревизирания търговец. Съдът е посочил, че представените от "Бокородо" ООД, ЕТ "Мираж - Мирослав Иванов", "Емил 5" ЕООД и "Грестокомерс" ЕООД фактури не са подписани за получател. Макар липсата на подпис да не лишавала фактурата от доказателствена стойност като редовен счетоводен документ съобразно чл. 114 ЗДДС и чл. 7, ал. 1 ЗСч. (отм., в сила за ревизираните периоди) съдът е съобразил, че неподписаната фактура не може да замести приемо-предавателния протокол. При липсата на други доказателства за предаване на стоките, установяващи реалност на доставките на родово определените вещи съдът е формирал извод, че не може само по издадени от доставчиците фактури да се прави извод, че лицето реално е получило стоки по тях. Съобразил е представянето на оригинали на някои от спорните фактури, както и недоказването в съдебната фаза на процеса на осчетоводяването на фактурите при доставчиците и наличието на редовно плащане. Приел е, че за да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и приходи от продажба на стоки по неотразени фактури, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят, както, че РЛ е получило фактурите и стоките по тях, така и, че е реализирало приходи, което не било установено по делото. Намерил е доводи за необходимост от доказване наличието на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, докато наличието на фактура и счетоводното й отразяване при една от страните не били достатъчни за обосноваване на тези изводи. Изложил е допълнителни съображения, че данъчните основи на спорните фактури са с твърде различни стойности с оглед характера на притежавания от лицето търговски обект. Оборил е доводите на приходните органи за наличие на периодични доставки, тъй като падежът им не е определен предварително. Съобразил е наличието на фактури от една и съща дата, само едната от които не била подписана. По повод откритото производство по оспорване на фактури от ЕТ "Нина Петрова - Хранкомерс" е намерил оспорването за доказано, предвид неангажиране от страна на ответника на доказателства. С тези мотиви съдът е намерил основание за отмяна на РА като незаконосъобразен в частта на установените задължения по ЗДДС и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

В останалата част на определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, по чл. 42 - 49 ЗДДФЛ, задължения за ЗО за наети лица и задължения по реда на чл. 124а ДОПК за ЗОВ за самоосигуряващо се лице РА е приет за законосъобразен поради липсата на конкретни оплаквания и необорване на презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК за несъответствие между приходите и разходите на физическото лице. Съдът е възприел е наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2, вр. чл. 123 ДОПК за определяне на основаната за облагане с пряк данък, на окончателния размер на осигурителния доход и размер на дължимите ОВ.

Решението на АСВТ е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

1. В частта на установените задължения по ЗДДС по реда на особеното ревизионно производство по чл. 122 - чл. 124 ДОПК съдът правилно е тълкувал относимите правни разпоредби и произтичащата от тях доказателствена тежест за страните по делото. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на приходните органи, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Принципно наличието на фактури, отчетени само от доставчика могат да бъдат индиция за наличие на неотчетени покупки, но за да се приеме, че от тях е реализиран неотчетен оборот, респективно приход, в тежест на органите по приходите е да го докажат, тъй като извън хипотезите на чл. 123 ДОПК наличието на данъчна основа за облагане не може да се предполага. В настоящия случай, за да обосноват основанието по сочената разпоредба и наличието на неотчетени продажби на фактурирани на РЛ стоки, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: първо, че РЛ в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, и второ, че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. Извън хипотезите на чл. 123 ДОПК, неотчетеният приход не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация. Презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК е неприложима към доходите от продажба на стоки по неотразени в счетоводството на РЛ фактури, поради което при правилно приложение на закона са направени изводите на първостепенния съд, че за да се установи получаването на неотчетени покупки, органите по приходите трябва да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, респективно, че ревизираното лице е реализирало последващи облагаеми доставки. Касационните оплаквания на касатора ДДОДОП за разместване на доказателствената тежест са изцяло неоснователни.

Въпреки това обжалваното решение в отменителната си част относно установените задължения по ЗДДС и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения на норми, които са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното приложение на закона, както и поради необоснованост - неправилна преценка от съда на събраните доказателства.

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при прилагането на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, довело до неправилно разпределението на доказателствената тежест в откритото производство по оспорване, а с това и до неизясняване на делото от фактическа страна и неправилно приложение на закона. С молба от 18.12.2014 г. жалбоподателят е оспорил съдържанието и автентичността на подписите за получил стоките от името на ЕТ "Бела - Р. Ц.". Наличните в ревизионната преписка фактури, издадени от ЕТ "Нина Петрова - Хранкомерс" съдържат подпис за получил от името на ревизирания търговец, поради което и съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствена тежест за установяване на тяхната автентичност носи жалбоподателят. Това обстоятелство е потвърдено от ССЕ - осчетоводените от ЕТ "Нина Петрова - Хранкомерс" фактури имат подпис на получател и на лице, отговорно за стопанската операция. По повод оспорване автентичността на подписите относимо доказателствено средство е изслушване на съдебно-графическа експертиза, която да даде заключение за авторството на подписите, не само на едноличния търговец, но и на всички работници и служители в търговския обект за относимите периоди. При липса на такава експертиза делото е останало неизяснено от фактическа страна, доколкото двустранно подписаните фактури с характер на приемо-предавателни протоколи удостоверяват предаването на стоките на ревизирания търговец, което обстоятелство, обсъдено съвкупно с косвените данни от обясненията на доставчиците за начина на организация на доставките и плащанията може да доведе до извод за реално получаване на стоките по спорните фактури, респ. за отчуждаването им и за реализирането на приходи.

При оспорването на РА административният съд действа като инстанция по същество (чл. 160, ал. 1, 3 и 4 от ДОПК) и следва да реши спора за съществуването и размера на публичните задължения на ревизираното лице / (чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК). По правило фактическите установявания са в пределите на първоинстанционното производство (чл. 220 от АПК). Пропуските в доказателствената активност на първостепенния съд се преодоляват чрез отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на същия съд - чл. 222, ал. 2 от АПК.

При новото разглеждане следва да се предостави възможност на жалбоподателя да конкретизира, дали поддържа оспорването по чл. 193 ГПК и какво твърди - дали документите са неавтентични или не отразяват действителната воля на лицата, които са ги подписали. При поддържане оспорването на автентичността на подписите от името на ревизирания ЕТ съдът следва правилно да разпредели доказателствената тежест в производството по чл. 193, ал. 3 ГПК като укаже същата на жалбоподателя, респ., че единственото допустимо и относимо доказателствено средство за установяване автентичността на подписите е съдебно-графическа експертиза.

Относимо е изследване посредством служебно назначена на основание чл. 171, ал. 2 АПК ССЕ на редовността на счетоводството на доставчиците, предоставя ли възможност счетоводството на страните по доставките за проследяване движението на стоковия поток, респ. съдържа ли данни за заприходяване или изписване на стоките от склад или друго място за съхранение и предаването им в полза на ревизираното лице, да се провери редовността на представените доказателства за плащане, както и налице ли е в счетоводството на ревизирания търговец осчетоводяване на фактури от същите доставчици, на каква стойност и с каква честота на доставките, ако са налице такива осчетоводени фактури - съвпадат ли те със стойността и периодичността на доставката на стоките по спорните фактури, какъв е обичайният размер на средно-месечните покупки при търговеца и съвпада ли той с доставките по спорните фактури. Съобразно изхода от оспорването и в алтернативни варианти за подписаните и неподписани фактури следва да се изчислят задълженията на лицето по ЗДДС и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В тази част е дължима отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

1. Решението е неправилно в потвърдителната си част относно установените задължения за ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за самоосигуряващото се лице. Към момента на постановяване на настоящето решение с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСС на ВАС е дадено задължително съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване на разпоредбата на чл. 124а ДОПК в смисъл, че редът по чл. 122 - 124 ДОПК е неприложим за периоди отпреди 15.02.2011 г. Мотив за даденото решение е материалноправният характер на правните норми, към които препраща тълкуваната разпоредба, и тяхното действие ex nunc. Съответстваща е отмяна на решението в тази му част и постановяване на решение по същество на спора за отмяна на РА.

1. В останалите обжалвани части относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 42 - 49 ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ за наети лица за ДОО, ДЗПО и ЗО, както и вноски към фонд ГВРС решението е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства за разполагаеми суми в брой - излезли от патримониума на едноличния търговец или изтеглени от претендираните за получени банкови заеми, които да се включат в приходната част на потока. Приложеният към касационната жалба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 104, н. д. № 277/24.04.2008 г. на нотариус Ваня Пеева, с район на действие РС гр. Плевен, не е ново доказателство, представен е в хода на ревизията и е обсъден от приходните органи и от съда. Отбелязано е в РА и обосновано е възприето от съда, че съпоставката в паричния поток е само за извършени плащания в брой. При липса на данни за излезли от касата на ЕТ суми и за извършени плащания предоставените по банков път заемни средства не могат да намерят отражение в паричния поток.

Ревизираното лице не е оборило и констатациите на РА, че в качеството си на работодател не е декларирало и внесло в срок данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09. - 31.12.2008 г. и за м. 06.2010 г., респ. за липса на основания за коригиране на декларираните задължения за м. 01, 02, 03, 05, 07 и 08.2010 г. Задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и ФГВРС на наетите лице са установени по общия ред, а не по реда на чл. 124а ДОПК, и правилно са потвърдени с обжалваното съдебно решение.

При този изход на спора на страните се дължат разноски съобразно обжалваемия интерес при съобразяване, че частта от решението, която се връща за ново разглеждане и за която разноски се присъждат съобразно чл. 226, ал. 3 АПК приблизително съответства на 2/3 от интереса. За първата инстанция при сторени от жалбоподателя разноски в размер на 600 лв. за уважената част от оспорването (отмяна на акта в частта за ЗОВ за самоосигуряващо се лице) се дължат 143.60 лв. (като част от 200 лв. съответстваща на 1/3 ид. част от интереса). Дължима е отмяна на обжалваното решение над тази сума.

На приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 525.94 лв. за всяка инстанция съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължима е отмяна на обжалваното решение в частта за присъдените разноски над 525.94 лв. и присъждане на същата сума за касационната инстанция. Ревизираното лице не е поискало присъждане на разноски за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,