Решение № 247 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2020 г.

Решение № 247 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П., с адрес в [населено място], срещу решение № 481/27.07.2020 г. по адм. дело № 327/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К - 4700/12.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административният съд (АС) е установил, че с оспорената част от заповедта П. е отстранен временно от длъжност началник на Районно управление на МВР в гр. Левски на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради образуваното срещу него с т. 1 на същата заповед дисциплинарно производство за четири отделни дисциплинарни нарушения, подробно описани в заповедта и съдебното решение. Две от деянията са квалифицирани като използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а останалите - като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата - чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Така посочената квалификация е за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Отстраняването е мотивирано и с обстоятелството, че поради ръководната длъжност, която заема П., има възможност за оказване на влияние върху подчинените му служители и граждани при събиране на доказателствата в дисциплинарното производство. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Според АС са налице материално - правните предпоставки за издаване на заповедта и е спазена целта на закона. Решението е правилно. Касаторът оспорва преценката на АС за наличието и на втората кумулативно необходима предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР - а именно служебното положение на държавния служител в МВР, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение да затруднява разкриването на обективната истина. Безспорно деянията по пункт 2 - 4 от заповедта изискват събиране на сведения от свидетели, от които П. е получил или е искал различни материални блага, без да им ги заплати или в нарушение на закона, според посоченото в заповедта. Основателен е доводът на АС, че служебното качество на П. на началник на районното управление на МВР в града, би било основание свидетелите да не дадат сведения, отразяващи обективната истина, или да оттеглят вече дадените такива. Доводите на съда, че отстраняването по оспорената заповед е за кратък срок - до 20.07.2020 г., кореспондират със съдържанието на заповедта. Отстраняването от длъжност в случая е единствено с оглед обезпечаване на събирането на доказателства в дисциплинарното производство. Продължаване на срока на разследването до 11.09.2020 г. с последваща заповед, представена в касационното производство, също не води до извод за необосновано дълъг период на отстраняване от длъжност и при претегляне на обществения интерес от разкриване на обективната истина за описаните в заповедта за образуване на дисциплинарното производство деяния и личния интерес на жалбоподателя, свързан с правото на полагане на труд, в случая следва да има превес обезпечаването на възможността за разкриване на обективната истина. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 6 АПК при издаване на заповедта за отстраняване от длъжност и преценката на АС относно законосъобразността на оспорената част от заповедта е правилна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение