Решение № 414 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2009 г.

Решение № 414 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от С. Х. П. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р от АК-Кюстендил, срещу решение № 492 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 535/2007 г. на окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение № 62 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 90/2006 г. на районен съд Петрич. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Л. Д. П. от гр. П. и В. Й. К. и К. Л. К., двамата от гр. П., за прогласяване нищожност на сключен между ответниците договор за покупко-продажба от 17.10.2005 г., който има за предмет лек автомобил "БМВ 318 IS" с ДК № Е* и лек автомобил "Мерцедес 312", модел "Спринтер" с ДК № Е* жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното оплакване се свежда до твърдение за липса на представителна власт от страна на първата ответница да продаде на другите двама ответници движими вещи, които са били в обсега на имуществената общност по СК (отм.). Ответниците Л. Д. П. от гр. П. и В. Й. К. и К. Л. К., двамата от гр. П., не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1* от 5.11.2009 г. по материалноправен въпрос относно това дали транслативна сделка с движима вещ, която се намира в режим на СИО, е действителна при положение, че прехвърлителката /продавачката/ е представила пред нотариуса общо пълномощно, в което липсва изрично упълномощаване за извършеното разпореждане. Въпросът е зададен в контекста на приложението на чл. 22, ал. 4 СК във вр. с ал. 2 на текста и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: За да отхвърли иска съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че той е предявен на основание чл. 22, ал. 4 СК и има за предмет прогласяване недействителност на възмездна сделка с движими вещи в режим на СИО спрямо съпруг, който не е взел участие в нея. Приел е също така, че по силата на дадено общо пълномощно ответницата П е имала неограничени права да представлява съпруга си пред трети лица и да оформя и подписва всякакви видове документи от негово име и за негова сметка. Поради това ответниците К не са могли да знаят или предполагат, че продавачката действа без представителна власт, съответно че липсва съгласие на съпруга й - обстоятелство, което се поддържа в настоящото производство. Доказателствената тежест е възложена на ищеца, който за положително провеждане на иска е следвало да установи, че третото лице-приобретател е знаело или е могло да знае за липсата на негово /на ищеца/ валидно дадено съгласие за разпореждане с автомобилите, придобити по време на брака с първата ответница. Поставеният от касатора въпрос за действието на упълномощаването би имал решаващо значение за изхода на делото при иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК (отм.), тъй като в тази хипотеза валидността на сделката, която има за предмет недвижим имот, е в пряка зависимост от наличието на валидно съгласие на неучаствалия в сключването й съпруг. Към тази уредба препраща и чл. 22, ал. 4 СК по отношение на безвъзмездните сделки с движими вещи. Що се отнася до възмездните разпореждания с движими вещи регламентът е друг - те нямат сила за неучаствалия съпруг, но само ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва неговото съгласие, т. е. правно-релевантен е въпросът за добросъвестността/недобросъвестността на приобретателя по възмедствана сделка, а не този за наличието и/или валидността на даденото съгласие. Дори и недействителните сделки, сключени при липса на съгласие от единия съпруг, запазват своето действие спрямо него при добросъвестност на третите лица. Доказателствените усилия на ищеца е трябвало да се насочат към оборване на презюмираната от закона добросъвестност на приобретателите, а не към оспорване обема на представителна власт, даден с пълномощно рег. № 1534/22.07.2002 г. на нотариус с район на действие РС-Пловдив. Изложеното обосновава извод за правилност на въззивното решение, което следва да се остави в сила независимо от отговора на поставения въпрос, който не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.