Решение № 3750 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 16875 от 18.05.2025 г. по адм. дело № 2439/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отменил Решение № 000030-1255/18.02.2025 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което е отказано на „Елит СН 18“ ЕООД възстановяване на преведена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, изчислена съобразно § 22, ал. 1 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) в размер на 60 000лв. за игрална зала с адрес с. Поповица, община Бяла Слатина и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявления с вх. № 24-04-1278 от 18.12.2024 г. и № 24-03-2128 от 23.12.2024 г. на ЦУ на НАП, при съобразяване с указанията, дадени в решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че след като не е налице лиценз, който да бъде поддържан, платената такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ се явява недължимо платена. Сочи, че законодателят е приел този вид такса да се заплаща за целия период, а не за конкретни месеци или период от време, като разпоредбата на чл. 30, ал. 6 не предвижда предсрочно възстановяване на таксата. Позовава се и на чл. 10а ЗХ, който предвижда аналогичен режим на заплащане на таксата, без възможност за връщането й и сочи съдебна практика в тази насока, както и на чл. 30, ал. 2 ЗХ, който указва, че платените държавни такси за разглеждане на документи, издаване на лицензи или извършване на промени по издадените лицензи не подлежат на възстановяване. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при оставяне на касационната жалба без уважение - прави искане адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна да бъде определено съобразно размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът по касационната жалба – „Елит СН 18“ ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмени бележки, в които изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Счита, че решението следва да се остави в сила и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил проверка на законосъобразността на обжалваното решение. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е установил релевантните факти по делото и въз основа на точен и подробен анализ на фактическите и правни обстоятелства е достигнал до обосновани правни изводи. Изводите за материална незаконосъобразност на акта са изведени при правилно тълкуване и прилагане на приложимите заокнови разпоредби. Съдът е установил от фактическа страна следното: С Решение № 000030-6055 от 25.07.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на "ЕЛИТ СН 18" ЕООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати, за срок от пет години, в игрална зала с адрес: с. Поповица, община Бяла Слатина, със срок на действие до 09.08.2028 г. С декларация за дължима еднократна част от таксите по чл. 30 ЗХ с вх. № 26-Е-251 от 23.02.2024 г. и преводно нареждане от 28.02.2024 г. дружеството е декларирало и внесло сумата от 68750 лв. - такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, изчислена съобразно правилата на § 22 от ПЗР към ЗДБ на Република България, а именно за 55 месеца, считано от 01.01.2024 г. до датата на изтичане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. В декларацията е посочено, че броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 01.01.2024 г., възлиза на 55 месеца - Част V, т. 1. 2 от декларацията. С Решение № 000030-7848 от 16.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП издаденият лиценз е прекратен предсрочно на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗХ по искане на дружеството. Със заявления с вх. № 24-04-1278/18.12.2024 г. и с вх. № 24-03-2128/23.12.2024 г. по регистъра на НАП "ЕЛИТ СН 18" ЕООД е поискал възстановяване или прихващане на част от преведената по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз, недължимо платена след неговото прекратяване, а именно сумата в размер на 60000 лева /48 месеца по 1250 лв. /. С доклад с рег. № 000030-336/14.01.2025 г. на началник отдел "Лицензионно производство", дирекция "Надзор върху хазарта и хазартните дейности" до началник на отдел "Правно обслужване на лицензионните дейности по Закона за хазарта", дирекция НХХД, е взето становище, че подаденото искане за възстановяване на недължимо платена такса следва да се остави без уважение. С обжалваното пред административния съд Решение № 000030-1255 от 18.02.2025 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), са оставени без уважение заявления с вх. № 24-04-1278/18.12.2024 г. и 24-03-2128/23.12.2024 г. за възстановяване на преведена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно § 22, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) в размер на 60000 лв. за игрална зала с адрес: с. Поповица, община Бяла Слатина, подадени от "ЕЛИТ СН 18" ЕООД. В решението си изпълнителният директор на НАП е посочил, че предсрочното прекратяване на лиценза на дружеството не е основание за отпадане на задължението, както и че след заплащане на дължимата държавна такса за поддържане на лиценза по чл. 30, ал. 6 ЗХ, организаторът на хазартни игри може да осъществява дейност за целия срок на издадения лиценз. При липсата на изрична законова регламентация за връщане на платената такса, административният орган е приел, че не съществува възможност за възстановяване частично на заплатената дължима сума, изчислена по формулата на § 22 от ПЗР към ЗДБ на Република България когато лицензът е прекратен предсрочно по искане на организатора на хазартни игри. В тази връзка се е позовал и на изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗХ, съгласно която платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване. При тези фактически установявания административният съд правилно е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. Същевременно, с разпоредбата на § 22, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено, че организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, изчислена по описаната в текста формула. Съдът вярно е посочил, че в разглеждания случай е налице хипотезата с 5-годишен лиценз за населено място с до 500 000 жители –с. Поповица, община Бяла Слатина, поради което таксата е 75 000 лева, като същата е заплатена пропорционално при спазване на формулата на § 22 от ПЗР на ЗДБ за 2024 г. – за 55 месеца след 01.01.2024 г. до края на лицензионния период – 09.08.2028 година. Правилни са изводите на съда, че размерът на дължимата такса е в пряка зависимост от броя месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. В тази връзка възраженията в касационната жалба за еднократност и неделимост на таксата за поддържане на лиценз не намират опора в приложимата разпоредба. В чл. 30, ал. 1 – 6 ЗХ е дадена уредба на държавните такси, които се дължат от организаторите на хазартни игри, която регламентира както основанието, така и размера на таксите. С разпоредбата са предвидени два вида такси: такса, която се дължи за издаване на лиценз или за извършване на промени по издаден лиценз – чл. 30, ал. 1, и такса за поддържане на лиценз – чл. 30, ал. 3, 4 и 6 ЗХ. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗХ, за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Според правилото на чл. 30, ал. 2 ЗХ тази такса не подлежи на възстановяване независимо от решението на административния орган. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се дължи с оглед предоставяне на възможност на лицензианта да осъществява дейността, която е поставена под особен мониторинг от страна на държавата. В този смисъл таксата е свързана и представлява насрещна престация за регулирането на дейностите по хазарта, правомощията за които се осъществяват от изпълнителния директор на НАП и органите на НАП, съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 ЗХ. С прекратяване на лиценза в хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗХ – предсрочно, по искане на лицето, лицензионната дейност се преустановява. Следователно, както е приел решаващият съд, считано от този момент не е налице лиценз, който следва да се поддържа, съответно отпада основанието за заплащане на такса за дейността, свързана с поддържане на лиценза, упражнявана от органите с властнически правомощия по чл. 17, ал. 1 и 2 ЗХ. Поради това за периода от прекратяването до края на разрешения период таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Настоящият касационен съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗХ и същата не може да намери приложение по аналогия. Таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ има различно предназначение от таксите за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 ЗХ – представлява дължимо плащане за дейностите по издаване или изменение на лиценз, които се изчерпват с издаване на съответния административен акт и не подлежат на връщане независимо дали същият е благоприятен или не за адресата си. Размерът на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на § 22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., но за разлика от таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза, видно от формулата по § 22 ПЗР. Поради това съдът правилно е приел, че за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси и подлежи на възстановяване. Липсата на специално уредена процедура в ЗХ за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо пратени такси по този закон не обосновава направения от административния орган извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижда, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на визираните нормативни актове в § 2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, съответно по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 от ЗХ няма законова пречка да намери приложение разпоредбата на чл. 4б ЗДТ. Неоснователни са също доводите, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 10а ЗХ, с която се регламентира задължението на организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в посочения в закона размер. Годишните вноски за социално отговорно поведение имат различна правна природа сравнение с държавните такси за поддържане на лиценз, съответно произтичащите права и задължения за страните са подчинени на различен правен режим. Вноската социално отговорно поведение не представлява държавна такса по смисъла на чл. 3 ЗДТ. И държавната такса и вноската са публични вземания и са посочени в закон, но за разлика от таксата, която се заплаща за предоставяне на услуга от органите на държавната администрация или за извършвана от тях дейност, вноската се дължи без ползване на услуга или за предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на вноската. Задължението е годишно и неделимо, защото се дължи изцяло и наведнъж в размер и срокове, посочени в Закона за хазарта – вж. Решение № 3915 от 14.04.2025 г. по адм. д. № 10210/2024 г. на ВАС, V о. Поради това не е налице сходство с държавните такси по чл. 30, ал. 6 ЗХ, което би позволило извеждане на аргументи в подкрепа на позицията на касатора. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, Националната агенция за приходите следва да заплати на „Елит СН 18“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро за касационната инстанция, съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно и немотивирано е възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е близък до минималния, предвиден в наредбата и няма основания за неговото редуциране. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,