Определение № 666 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по две частни жалби на Т. И. Д. от гр. Гоце Делчев, чрез адвокат С. Цекова както следва: против определение № 2360/05.12.2023 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 291/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, в частта, в която на основание чл. 208, ал. 2 във връзка с чл.197, ал. 1 и чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК е отхвърлена жалбата му срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № C230001-012-0000011/26.01.2023 г. по изп. дело № 1020000002/2002 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София и е прекратено производство по делото и против определение № 2628/13.08.2024 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 291/2023 г. за допълване на определение № 2360/05.12.2023 г. постановено по адм. дело № 291/2023 г. на основание чл.176, ал.1 АПК. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на Т. И. Д. против решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП – София в частта, в която жалбата му срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № C230001-012-0000011/26.01.2023 г. по изп. дело № 1020000002/2002 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. В частната жалба против определение № 2360/05.12.2023 г. са изложени доводи за неговата неправилност, по съображения за неправилна квалификация на искането, подадено от Т. Д. до публичния изпълнител като такова за отмяна на наложени обезпечителни мерки по чл. 208, ал.1 ДОПК и определяне на процесуалната му легитимация съгласно чл. 197, ал. 5 ДОПК. Уточнява, че искането от 18.01.2023 г. е за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложената възбрана върху имота, собственост на жалбоподателя. Сочи, че в случая изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради което съгласно императивната разпоредба на чл. 225, ал. 2 ДОПК публичният изпълнител е длъжен да вдигне възбраната служебно. Поради това жалбоподателят счита, че като трето лице, собственик на възбранения имот има правен интерес и е процесуално легитимиран да иска служебно вдигане на наложената възбрана. Искането е за отмяна на определението. Претендира разноски. В частната жалба против определение № 2628/13.08.2024 г. са изложени доводи, че съдът отново се е произнесъл по въпрос, по който има произнасяне с определението от 05.12.2023 г. В тази връзка жалбоподателят сочи, че с определение № 6370/23.05.2024 г. по адм. дело № 1835/2024 г., Върховният административен съд е върнал делото на Административен съд - Благоевград за допълване на определение № 2360/05.12.2023 г. по реда на чл. 176 АПК в частта, в която липсва произнасяне по жалбата му срещу решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, в която жалбата по административен ред е оставена без разглеждане. Жалбата по административен ред е оставена без разглеждане от директора на ТД на НАП – София в частта на направеното възражение за погасяване по давност на задълженията на „Михан“ АД (заличен търговец) и в тази част делото е върнато за допълване на постановения съдебен акт съгласно чл.176 АПК. Искането е за отмяна на определението за допълване. Претендира разноски. Ответникът – директор на ТД на НАП – София чрез гл. юрк. М. Захова оспорва частната жалба против определение № 2360/05.12.2023 г. и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По частната жалба срещу определението за допълване ответникът не е изразил становище. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, срещу съдебни актове, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл. 230 АПК. Предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград е било решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и 6 ДОПК жалбата на Т. И. Д. от гр. Гоце Делчев против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С230001-012-0000011/26.01.2023 г. по изп. дело № 1020000002/2002 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София, е оставена без разглеждане в частта на направеното възражение за погасяване по давност на задължения на "Михан" АД (заличен търговец), като процесуално недопустима и без уважение в останалата част - по отношение на отказа за отмяна за наложените обезпечителни мерки с изх. № С230001-012-0000011/26.01.2023 г. по изп. дело № 1020000002/2002 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София, като неоснователна. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: За задължения на „Михан“ АД е било образувано изпълнително дело №1020000002/2002 г. по описа на Регионална дирекция – София на Агенция за държавни вземания. С постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 2/03.06.2003 г. по изпълнителното дело е наложена възбрана на недвижими имоти, както следва: УПИ XXIV-4247, кв. 256, с площ от 1 062 кв.м. и УПИ XXIV-4247, кв. 256, с площ от 2 290 кв. м. Постановлението е вписано в Служба по вписванията – гр. Гоце Делчев на 02.07.2003 г. с вх. рег. № 3127, том 1, акт № 28. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, с № 109, том II, рег. № 2539, дело № 293 от 08.06.2022 г., вписан от Службата по вписвания с вх. рег. № 2235 от 08.06.2022 г., акт № 186, том IX, дело № 1294, е признато право на собственост на Т. И. Д. върху поземлен имот с идентификатор № 17395.501.6721 и поземлен имот с идентификатор № 17395.501.6720. Оспореният пред директора на ТД на НАП отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 ДОПК изх. № С230001-012-0000011/26.01.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София е издаден по искане на Т. Д. вх. № 1273/18.01.2023 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград и вх. № С23030001-000-023025/19.01.2023 г. По искането публичният изпълнител е посочил, че изпълнително дело № 1020000002/2002 г. е прекратено на основание чл. 225, ал.1, т. 4 ДОПК, но не са налице основания за отмяна на обезпечението на основание чл. 208 ДОПК. От доказателствата по делото е установено, че с решение № 5091/25.11.2019 г. на Окръжен съд – Благоевград постановено по т.д. № 488/2010 г. Михан АД е заличено от търговския регистър на основание чл. 735, ал. 3 ТЗ в резултат на проведено производство по несъстоятелност. За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, което е извън кръга на посочените в чл. 268, ал. 1 ДОПК. Изложил е съображения, че Т. Д. не е длъжник в изпълнителното производство, като липсват твърдения и доказателства, че в деня на налагане на обезпечителните мерки недвижимите имоти са се намирали в негово владение съгласно чл.197, ал. 5 във връзка с чл. 208, ал. 2 ДОПК. В качеството си на трето лице оспорващият не е активно процесуално легитимиран да оспори отказа за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Защитата на третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение може да бъде реализирана единствено по административен ред на чл. 266 и сл. ДОПК. В чл. 268, ал. 1 ДОПК не е предвидена възможност за обжалване решенията на директора на ТД на НАП – София по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК от трети лица, а само от длъжника и взискателя. Защитата на трето лице, засегнато от изпълнението е чрез иск по чл. 269 ДОПК. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за липса на надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, но с определение № 2360/05.12.2023 г. е оставил без разглеждане жалбата против решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП – София само в частта, в която на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК е оставена без уважение жалбата на Т. Д. против отказа на публичния изпълнител за отмяна на обезпечителните мерки, не и в частта, в която е оставена без разглеждане – относно възражението за погасяване по давност на задълженията на Михан АД (заличен търговец). При така констатираната непълнота, с определение № 6370/23.05.2024 г. по адм. дело № 1835/2024 г., Върховният административен съд е прекратил делото и го е изпратил на административния съд за допълване по реда на чл.176, ал.1 АПК. С определение № 2628/13.08.2024 г. съдът е допълнил мотивите и диспозитива на определение № 2360/05.12.2023 г. като е повторил съображения си за недопустимост на оспорването и е оставил без разглеждане жалбата на Т. И. Д. в частта, в която жалбата му срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № C230001-012-0000011/26.01.2023 г. по изп. дело № 1020000002/2002 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, е оставена без разглеждане и повторно е прекратил производството по делото. При така установените факти, настоящият касационен състав намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят в качеството си на трето лице, което твърди самостоятелни права върху вещта, върху която са наложени обезпечителни мерки в изпълнителното производство, не е активно легитимиран да оспорва пред съда решенията на директора на компетентната териториална дирекция издадени в производството по чл. 266 и сл. ДОПК Съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК решението по чл. 267, ал. 2, т. 5 и 6 ДОПК, с което директорът на компетентната териториална дирекция на НАП оставя без разглеждане или без уважение жалба против действия на публичен изпълнител в производство по реда на чл. 266 ДОПК, подлежи на обжалване пред административния съд, от длъжника и взискателя. В конкретния случай по делото е установено, че Т. И. Д. не е длъжник, поради което и не е активно легитимиран да обжалва пред съд решението на директора на ТД на НАП – София. Поради това законосъобразно съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото – да се прекрати. По тези съображения определение № 2360/05.12.2023 г. по адм. дело № 291/2023 г. е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Определението за допълване е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК касационната инстанция се произнася служебно по допустимостта на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд не е допълнил диспозитива на постановения съдебен акт за прекратяване на делото в съответствие с чл.176, ал.1 АПК. Тази норма предвижда, че съдебният акт се допълва, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая с определението за допълване отново липсва произнасяне по жалбата на Т. Д. против решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП - София в частта, в която териториалният директор е оставил без разглеждане оспорването по административен ред на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК и по –конкретно липсва произнасяне по отношение на направеното възражение за погасяване по давност на задължения на "Михан" АД (заличен търговец). Вместо да се произнесе по допустимостта и на тази част от жалбата, съдът е допълнил както мотивите, така и диспозитива на постановения по делото съдебен акт, като повторно е прекратил производството по адм. дело № 291/2023 г. изцяло. С оглед на изложеното определението следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК като се прекрати делото и в частта по жалбата на Т. И. Д. против решение № ПИ-52/21.02.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, в която е оставено без разглеждане оспорването по административен ред на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК – по отношение на направеното възражение за погасяване по давност на задължения на "Михан" АД (заличен търговец). Във връзка с доводите на частния жалбоподател, че наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки, с длъжник Михан АД (заличен търговец) е следвало да бъдат вдигнати служебно от публичния изпълнител поради прекратяване на изпълнително дело № 1020000002/2002 г. на основание чл. 225, ал.1, т. 4 ДОПК, от данните по делото се установи, че липсва произнасяне на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 2 ДОПК. Тази норма предвижда, че в случаите на прекратяване на принудителното изпълнение на основанията по чл. 225, ал. 1 ДОПК, публичния изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани т.е. без да е необходимо да е сезиран с искане. По делото е представено разпореждане изх. № С210001-035-003036/15.01.2021 г. на публичния изпълнител за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 1020000002/2002 г. на основание чл.225, ал.1, т. 4 ДОПК – поради изчерпване на всички изпълнителни методи и категоризиране на дълга като несъбираем. В този случай на основание чл. 225, ал. 2 ДОПК публичният изпълнител е следвало служебно да вдигне наложените възбрани. (В този смисъл решение 191/12.01.2023 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 895/2022 г., постановено в производство по чл. 268 ДОПК). Прекратяването на производството по принудително изпълнение на основание чл. 225, ал.1, т. 4 ДОПК представлява случай по чл.225, ал.1 ДОПК, при който публичният изпълнител дължи произнасяне по наложените запори и възбрани служебно съгласно чл. 225, ал. 2 ДОПК. В случая такова произнасяне липсва, поради което делото като преписка следва да се изпрати на публичния изпълнител. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,