Определение № 777 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 486/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Е.-В. М. от гр.София срещу Определение №33677 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело №8488/2025г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което са оставени без разглеждане подадените от нея жалби: срещу писмо №1017-40-213#2 от 24.06.2024г. на Директор на ТП на НОИ София град и срещу разпореждане №29598 от 11.09.2025г. на съдия-докладчика по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт от състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбите на М. срещу акта на Ръководителя на ТП на НОИ-София град от 24.06.2025г. и постановеното по делото съдебно разпореждане от 11.09.2025г., първостепенният съд е приел, че същите са недопустими, тъй като от една страна не са били отстранени нередовностите на жалбата на лицето до съда, а от друга, се атакува съдебен акт, който не подлежи на отделна инстанционна проверка за правилност, тъй като нито прегражда разглеждането на спора, нито законът го е посочил като отделно обжалваем. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение – за законосъобразни. С Разпореждането си от 11.09.2025г. съдия – докладчикът е оставил без движение жалбата на М., адресирана до съда, като е посочил конкретни нейни нередовности, които да бъдат отстранени. В тази връзка актът(разпореждането) на съда не подлежи на отделна, самостоятелна проверка, извън приключващия производството съдебен акт, поради което правилно нарочната жалба на М. срещу него е била оставена без разглеждане по арг. от посоченото в чл.229 ал.1 АПК. Що се отнася до определението, с което жалбата на М., по която е образувано това съдебно производство, е била оставена без разглеждане, то и то се явява законосъобразно, тъй като не само, че оспорващата не е отстранила нередовностите на жалбата си в указания от съда срок, но и самият оспорен акт – писмо изх. №1017-40-213#2 от 24.06.2025г. на Директор ТП на НОИ София град не разкрива в случая белезите на индивидуален административен акт, който засяга правната сфера на М.. Този акт е постановен по писмо от 12.06.2025г.,(препратено от дата 10.06.2025г. на Дирекция „Пенсии“), с което М. е поискала да получи съдействие относно „некоректност“ на стажа, като работеща в Столична община в периода 2011-2015 години, което е било и във връзка с получено предходно писмо на същия ръководител от 27.05.2025г. В този смисъл изготвения отговор не разкрива белезите на годен за оспорване административен акт, тъй като не засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си(т.е. с него нито възникват, нито се променят, нито се прекратяват права и задължения за М.). Консеквентно, това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 15 октомври 2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение