Определение № 3284 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. В. от гр.Велинград, против определение № 726/18.02.2026г., постановено по адм. дело № 176/2026г. по описа на Административен съд Пазарджик. Частната жалба се поддържа от упълномощения адвокат А. Павлов, който излага и допълнителни съображения, подадени на 04.03.2026г. по електронен път. Излагат се доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество на искането. Ответната по жалбата страна – Директор на ТД на НАП Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрск. Т. Стоев в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане като недопустимо искането на С. В. за спиране на насрочена публична продан. Искането е направено като особено такова към подадената от С. В. жалба, с която обжалва решение №31/10.02.2026г. на директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане изх. №С250013-026-0077102/27.11.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за отказ за спиране на насрочена публична продан по ДОПК. За да остави без разглеждане особеното искане за спиране, административният съд е приел, че при наличие на специален ред в ДОПК за спиране на изпълнителни действия, е неприложим друг процесуален ред за това. Обжалваното определение е правилно. При защита срещу принудително изпълнение по глава 27 ДОПК и обжалване по съдебен ред на действия на публичния изпълнител по образувано изпълнително дело, не е приложим реда по чл.166 АПК, уреждащ процесуалните правила и основания за спиране от съда на изпълнението на оспорен по съдебен ред административен акт. Това е така, защото относно възможността и способите за спиране на изпълнителното производство и действия на публичния изпълнител по такова производство е налице специална и изрична уредба в чл.222 и сл. ДОПК, приложими са и специални правила при обжалване – чл.266 и сл. ДОПК. Налице е изрична уредба, поради което не са налице предпоставките на пар.2 ДР ДОПК за субсидиарно прилагане на АПК или ГПК. Законосъобразно административният съд е преценил, че няма правомощия и овластяване да се произнася по съществото на отправеното особено искане за спиране, поради наличие на специален ред в ДОПК и неприложимост на чл.166 АПК. С оглед изложеното определението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран така Върховният административен съд, осмо отделение